Персийските градини
Градината е място за удоволствия, което персийците са създали според голяма част от историците, които считат, че персийците са първите създатели на градините. В авестийските книги археолозите са открили документи, предлагащи създаване на градини в персийски стил от преди около 5000-7000 години, доста преди създаването на японските градини. Думата „рай" на старо-ирански (медес) език означава място, изпълнено с приятни аромати и по-късно в езиците пахлави и дари е променила значението си на „градина" или „рай". Днес същата дума, достигнала до нас в гръцки, френски или английски, означава също „рай". За разлика от познатите ни европейски градини, които сякаш са дооформили съществуващия пейзаж, персийските градини се появяват в противовес на естественото, като доказателство за постигането на невъзможното. Техните ефирни и нежни характерни особености са в драматичен контраст с враждебната околна среда. 

Килимът на цветята в Брюксел
1971 година се счита за годината, когато за първи път е създаден цветен килим на прочутия Голям площад (Grand Place) в центъра на Брюксел. Килимът е проектиран и изработен от ландшафтния архитект Е. Стотеманс, но в действителност неговото представяне на площада в центъра на града е  кулминация на показаните цяла поредица от цветни килими в различни градове във Фландрия.От края на 50-те години, когато завършва градинарския колеж в Гент, Стотеманс експериментира в изработването на малки килими от цветя, предимно от бегонии. Архитектът осъзнава, че цветните килими са прекрасна възможност за популяризация на любимите му цветя, бегониите. 

Китайски и японски градини
Китайският и японският стил в градинарството целят да пресъздадат естествения пейзаж на планините и реките. Гледните точки на двете градини са различни: китайската градина цели да бъде видяна отвътре и е място за прекарване на ежедневието, а японската градина, с малки изключения, цели да бъде разглеждана от вътрешността на къщата, нещо като съвременните диорами.