Нарът (Punica granatum) е древно растение, чието начало се губи в праизторическите времена. Почитал се е като символ на плодовитостта. Наричат го още зърнеста ябълка. Пренесен е на Балканския полуостров от Предна Азия. От незапомнени времена се среща по долното течение на река Струма и по Черноморието. Плодовете на нара се използват за консумация в прясно състояние и за преработка в сокове и в сиропи с твърде ценни диетични и лечебни свойства.  Установено е, че колкото по-дълго стоят на клоните, толкова са по-вкусни и натрупват повече захари. Когато има валежи през есента след сухо и топло лято, плодовете се напукват. Берат се с дръжките без да се наранява кората. Съхраняват се в щайги, напълнени с дървени стърготини, наредени в един ред с чашките надолу. Понасят добре превоза. При съхранението се подържа температура 1 -2ºС и влажност 80-85 %. Проветрява се на всеки 15 - 20 дни и се запазват 4 -5 месеца.

Ако пък решите да си засадите нар, то трябва да знаете, че това растение може да бъде храст или дърво. Храстът е с бодливи клонки. Дръвчето достига на височина до 3,5-4 м.  Листата са опадливи, срещуположни, с къса червеникава дръжка. Цветовете са едри, червени, рядко бели или жълтеникави. Цъфтежът започва късно през пролетта и продължава около два месеца. Плодовете са кръгли, топчести, с твърда кожеста обвивка.

Нарът не е взискателен към почвените условия. Местата трябва да са топли, с южно или югозападно изложение и запазени от ветровете. В райони, където през зимата температурата спада под минус 17ºС, нарът трябва да се отглежда само като храст. За да се предпази от измръзване, се покрива с почва, обвива със слама хартия и други подходящи материали. Издържа на ниска атмосферна влажност, но не понася почвено засушаване. У нас нарът се размножава главно чрез коренови издънки и по-рядко със семена. В плододаване встъпва на 3 - 4 година.