В Америка фитолаката (Phytolacca) се отглежда като декоративно растение. У нас тя е позната по-скоро като плевелен вид. Растенията са многогодишни. Развиват дебели, полукухи, силно разклоняващи се стъбла. В зависимост от условията, те достигат от 1 до 3 м височина. Всяка зима измръзват, но кореновата им система устоява на студовете. Напролет растенията се възстановяват отново.

Листата са красиви, овално удължени, със заострен връх. Най-долните достигат повече от 25 см дължина, а тези по горната част на растенията постепенно издребняват. Те са интензивно зелени. Чарът им се увеличава през есента, когато придобиват блестяща рубинена багра. Дребните, кремаво-бели цветове не са много декоративни. Събрани са в 10-15 см дълги съцветия, които са изправени нагоре. Появяват се през май-юни. Много по-атрактивни са кръглите плодчета, с едрина на грахово зърно. Когато узреят са тъмно виолетово-лилави. При узряване съплодието увисва надолу. Освен че са красиви, плодовете са много богати на каротин и витамин С.

Ценно качество на плодовете е, че боядисват течности в приятна рубинена багра, поради което у нас наричат растенията "боялия". За отглеждащите фитолака е задължително да знаят, че приемани в големи количества, плодовете са отровни, затова не трябва да се консумират. При използване за оцветяване, не са опасни, тъй като за 10 л зелев сок или вино е достатъчно само едно плодче.

Фитолаката не е капризно растение. Предпочита добре огрявани от слънцето места, но успява и на полусянка. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества и да се навлажнява редовно. Размножава се чрез семена, които се засяват през март-април. Когато поникнат на гъсто, се пикират. На постоянно място се засаждат на разстояния 1 х 1 м. През вегетацията около растенията редовно се окопава, а при необходимост се плеви или полива. Не понасят резитба.