Описание:

Инкарвилеята (Incarvillea) е екзотична красавица, която вече се отглежда и у нас. От този род са познати 14 вида многогодишни растения, но като декоративни се използват само няколко. Най-търсена е I. delavayi, която произхожда от Китай. Тя развива месести вретенообразни корени. Стъблата й достигат на височина 60-80 см. Листата й са дълбоко двойно или тройно нарязани и наподобяват листата на папрат. Цветовете са изящни камбанки 6-8 см в диаметър, групирани по няколко на върха на стъблата. Обагрени са пастелно розово, с бледожълто око в основата на камбанката. Масовият цъфтеж е през юни. Известни са сортовете Bees Pink с бледорозови и Alba - с бели цветове и не така силно нарязани листа.

По-красива и с по-ниски стъбла е I. grandiflora. Тя също произхожда от Китай. На височина растенията достигат едва 20-30см. Дантелените листа са светло зелени. Бледо розовите, много ефектни цветове са до 8 см дълги. Появяват се от края на май до края на юли.

Отглеждане:

В унисон с биологическите си изисквания растенията се развиват добре, ако са засадени на слънчево място, но ще понесат и слабо засенчване. Почвата трябва да е лека, добре дренирана, дори камениста. Основно изискване е, тя да е богата на хранителни вещества и винаги леко влажна.

Инкарвилеята се размножава със семена. Те се засяват през март-април в песъчлива почвана смес, на дълбочина 2-5 мм. При температура 20С поникват за десетина дни. След поява на първия истински лист, растенията се пикират. Когато наедреят достатъчно, се засаждат на постоянно място. Разстоянията да са 30 х 35 см. Опитните любители успяват да отглеждат инкарвилея в големи саксии с песъчлива почвена смес, с които зацветяват балконите и терасите си.

Коренът е вретеновиден, с малко разклонения и лесно чуплив. Поради тази причина инкарвилеята трудно панася разсаждането, затова трябва да работите много внимателно. За по-голяма сигурност се препоръчва пикирането да се извършва в индивидуални саксийки. При засаждането кореновата шийка трябва задължително да е в почвата.

Растенията зацъфтяват на втората година. На едно място са красиви до пет години. След това трябва да ги подмладявате. Когато желаете да размножите по-бързо това чаровно цвете, при умела работа можете да вкорените стъблени резници през юли. Възможно е да се вкореняват и листни резници. След като наредите резниците покрийте саксията с полиетиленов прозрачен плик. Така се създава среда с висока въздушна влажност.

През цялото лято почвата около растенията трябва да е рохкава и да се полива редовно. За да цъфтят пищно, подхранвайте поне един път месечно. В студени зими има опасност растенията да измръзнат. Затова през есента над почистените вече от прецъфтелите стъбла туфички покрийте със суха слама или други подходящи изолиращи от студа материали. Много рано напролет почистете, за да не причините задушаване или загниване на растенията.