Дугласката ела систематически спада към сем. Борови род. Pseudotsuga. Родината на това бързо растящо иглолистно декоративно дърво е Северна Америка. По-точно тихоокеанските крайбрежни области на Британска Колумбия, Вашингтон и Орегон до крайбрежието на Калифорния . Там достига до 2.600 м. н.в. Изобщо Дугласката ела се смята за един от най-ценните дървесни видове в своето отечество и заради висококачествената дървесина, бързия растеж и големите си размери. Тук е местото да се отбележи, че Дугласката ела има и голяма декоративна стойност заради тъмнозелената си корона , високия ствол, и грамадните си размери. Тя е изключително право, вертикално дърво. При пълното си развитие стъблото достига до около 100 м.височина и до 4 м. в диаметър.Младите дървета образуват правопирамидална корона, която се запазва и при старите екземпляри. Стъблото е покрито със сивокафява кора. Младите клонки отначало са светлооранжеви, по-късно добиват червенокафява окраска и са покрити с грапави власинки. Иглиците са линейни, плоски, на върха тъпи или почти тъпи, дълги средно до 25 мм. Отгорната страна са лъскави, тъмнозелени, а от долната страна са с две белезникави линии по които са разположени устицата. По тези външни белези видовете на Дугласката ела си приличат с нашата обикновена ела.

Мъжките реси са оранжевожълти, къси, почти цилиндрични. Младите шишарки са с тъмночервена окраска, а зрелите - червеникавокафяви, удължено яйцевидни, дълги до 10 см. Тези белези на вида могат и трябва да се използват като декоративна страна при единични или групови насаждения . Люспите на шишарките имат триъгълно ветриловидна форма.

Семената са заоблено триъгълни с крилца. Узряват за една година, след което шишарките се разтварят през октомври, ноември без обаче да се разрушават. Семената са снабдени с добре развито крило /в края триделно/. Семената поникват за 3-4 седмици след засяването им. Пониците и младите фиданки страдат обаче от силно слънце и суша, поради което в разсадниците се полагат грижи за опазването им. През първата година пониците достигат 10-15 см височина, а през следващите години фиданките бързо увеличават прираста си. Към 15-20 годишна възраст прирастът достига максимален размер над 1 м. Дугласката ела е един от най-бързо растящите иглолистни видове, който за кратък период от време натрупва големи количества дървесна маса за единица площт.

Младите фиданки нарастват до късно през есента. Поради това те често страдат от ранните есенни студове. Ако се унищожи връхната пъпка, тя бързо се замества от една от страничните пъпки.

Вида развива плоска коренова система.

Дугласката ела расте най-добре върху свежи, дълбоки и плодородни почви, богати на хумостно вещество. Дугласката ела изисква по-висока атмосферна влажност и по-мек климат. При ниски зимни температури младите фиданки страдат от измръзване, поради което трябва да се предвиди и защита на дървесните видове.

Дугласката ела понася добре фабричния дим и газовете. Тук трябва да отбележим, че тя може да участва с успех при създаване на насаждения /групи/ и единични дървета във връзка с евентуална газова защита.

Дугласката ела се отглежда с голям успех като парково дърво в страните на Средна Европа и Западните райони на Русия, където към 80 годишна възраст достигат до 40 м.височина, плодоноси и дава качествени семена.

У нас Дугласката ела се отглежда на много места. Поради летните засушавания нейния растеж е неособено задоволителен. Добри условия за този вид има в буковия и долния иглолистен пояс до към 1200 м. н.в. В някои по-влажни локалитети над дъбовия пояс, тя може да се разпространи за декоративни и горско стопански цели. Но най-вече Дугласката ела трябва да се използва за солитерни и групови насаждения.

Култури на Дугласката ела, които са в добро състояние се намират в с.Шипка - Казанлъшко, където на 48 тодишна възраст достигат до 31 м.височина и 60 см. в диаметър. Там тази култура плодоноси, дава качествени семена и се възобновява по естествен път. Там Дугласката ела е напълно натурализирана за този район вид. Същият такъв растеж показва културата във Витоша /м.Бели бряг, на 1250м.н.в./.

Като парково дърво Дугласката ела се цени заради бързия си растеж, тъмнозелената си пирамидална корона. Тя е подходящ вид за чисти и смесени иглолистни и широколистни насаждения. С прекрасния си вертикалуен растеж тя може и трябва да се използва и като солитер.

Както казахме и по-горе Дугласката ела добре издържа на континенталния климат. В дима и газовете е също устойчива.

В озеленяването се използват следните по-важни форми: ф.fastigiata /Пирамидална форма/; ф.Pendula /Плачеща форма/; ф.Globosa /Кълбовидна форма/.