Калината е многогодишно дърво, високо до 4 метра. Кората на старите стъбла и клони е напукана, а на младите е гладка, сивокафява с червеникав оттенък. Листата са едри, срещуположни, длановидно нарязани, три- до петделни, отдолу влакнести. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия на върха на клоните. Чашката е петлистна. Плодовете са овални, лъскави, червени, сочни, със силно горчив вкус. Калината цъфти през май—юни. Разпространена е из цяла България из влажните и сенчести места до 1500 метра надморска ширина.

За медицински цели се събира коратана дървото. Кората се бели ранна пролет (месец март) при сокодвижението или през есента (месец октомври) след узряване на плодовете. Дрогата се суши на сянка. Изсушената билка  е с кафеникаво или зелено-сив цвят, с малки червеникави петна, слаба характерна миризма и горчиво стипчив вкус.

Билката има кръвоспиращо, противоспастично и съдосвиващо действие. Употребява се при хемороиди, диария. С добър резултат се прилага при различни кръвотечения. Дрогата се прилага и при белодробни възпаления с каш­лица, при болки и спазми на стомаха и червата, при сърдечни и бъбречни забо­лявания като противооточно средство.