Начало › Растения › Енциклопедия › Цветя › Минзухар (Crocus)

Минзухар (Crocus)

23.09.2010 | Коментари (0)

Минзухар (Crocus)

Семейство (род): Iridaceae
Вид: Градинско / Стайно Цъфтящо Многогодишно
Изложение: Слънце
Min t°: Max t°:
Поливане: Умерена нужда от вода

Все по - високо и по синьо става небето, все по - ярко свети пролетното слънце. И ето, вече са се разтворили разноцветните чашки на минзухарите - бели с лилави жилки, в различни тонове на виолетово, яркожълти, горящи на слънцето като запалени свещички.

Древните римляни са смятали минзухара за цвете на богинята на утринната зора Аврора. Той е бил известен на хората още в древна Асиро-Вавилония, в Индия и Египет няколко хилядолетия преди нашата ера, където бил използван като багрилно, лекарствено и декоративно растение и като хранителна подправка. Наименованието на рода Crocus (минзухар) е старогръцко, използвано още в древността.

Видовете от този род са разпространени навсякъде по Земята, особено в Южна Африка и в централната част на Южна Америка. Те развиват малки грудколуковици. Достигат до 10 – 20 см височина. Разнообразието от минзухари е много голямо - едни цъфтят през януари, други - през октомври. Всички имат 6 венчелистчета. Засаждат се през септември - ноември или през юли за есенноцъфтящите. Има четри основни групи с размери между 7,5 - 12,5 см. Най ефектни са холандските, или едроцветните хибриди, които цъфтят през март – април. Те са сини, пурпурни или бели, но се срещат и жълти. Групата на хибридите Chrysanthus цъфти по - рано (февруари – март), ароматните цветове са със средни размери. Повечето са жълти, но има и двубагрени, както и нюанси на бяло, синьо и бледомораво. Пролетноцътящите видове също са доста малки и цъфтят през януари или април. Есенноцъфтящите цъфтят през септември - декември. Минзухарът се използва за разпръснато засаждане из тревните площи, където рано напролет е много ефектен. Освен това може да се засажда и на правилни цветни групи.

Може да ги “събудите” рано

Той е отлично растение за ранно отглеждане. За тази цел се засаждат по 6 – 8 клубенолуковици в саксии с диаметър 12 см или по 4 - 6 в саксии с диаметър 10 см. Почвата трябва да е приготвена от равни части градинска почва, листовка, напълно разложен оборски тор и чист речен пясък. Засадените саксии се зариват навън, така че, да се покрият с 10 - 15 см пръст. Тук те престояват най малко месец, след което се поставят в помещения, където температурата трябва да бъде в границите от 2 до 10 градуса. В противен случай растенията вместо цветове образуват само листа. При появата на цветните пъпки трябва да са на по-висока температура, когато се отворят цветовете отново трябва да се поставят на хладно, за да се удължи цъфтежът.  

За тях има и специални саксии

Те са с кръгли отвори по стените. Създадени са от грънчарите точно за отглеждане на това красиво цвете. Засаждането в такива съдове става на няколко слоя. Насипва се почва, после се поставят луковиците така, че младите растения да излязат точно през отворите. Отново се насипва пръст. Нарежда се следващия ред луковици, които отново се разполагат срещу дупките. Най-много минзухари се засаждат отгоре. Напролет тези саксии потъват целите в цвят.

Есенно време се засажда в пясъчлива почва

Минзухарът се размножава через грудколуковици, които всяка година в началото на лятото, след прецъфтяването и засъхването на надземните части, се изваждат от почвата, просушават се на сенчесто , сухо и проветриво място. После образувалите се малки размножителни луковички се отделят от големите. Големите се засаждат през есеннта на 5 -8 см една от друга във временни лехи. Минзухарът изисква леки песъчливи почви и слънчеви места. 

Тайните на успеха

Светлина: открито слънце

Поливане: умерено

Почва: песъчлива

 

 

Засаждане по месеци

Яну Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек
            

Цъфтеж

Яну Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек
            
 

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар