Лаватерата е открита от Карл Линей и е наречено на братята естествоизпитатели от Цюрих - Лаватер. Родът наброява около 25 вида, разпространени в южна е средна Европа, Азия, Северна Америка и Австралия.

Лаватерата е едногодишно и многогодишно тревисто растение, а понякога и храст. В зависимост от сортовете достига височина до 200 см. Листата са тъмнозелени, назъбени по крайщата с власинки и са разположени на гъсто по стъблото.
Цветовете са розови, пурпурни и жълти, събрани в гроздовидни съцветия в края на стъблото.

Лаватерата е светлолюбиво цвете, вирее на слънце или лека сянка, издържа на ниски температури и засушаване.  Почвата, в която се отглежда, трябва да е плодородна и пропусклива. Растението се тори веднъж месечно. Растението се полива редовно и обилно, но влагата не бива да е в излишък. Стъблата на високите сортове образуват издънки, които трябва да се отрязват, за да не забавят растежа на цветето.

Лаватерата се размножава само чрез семена, които се засяват през есента или през пролетта на определеното за цъфтеж място. При температура над 15 С семената покълват. За високите сортове трябва да се предвиди място между семената около 25 см.