Жълтата тинтява е многогодишно тревисто растение с право цилиндрично стъбло, високо до 1 м и с месест корен, дълъг до 1 м, отвън кафяв, а отвътре жълтеникав. Листата са срещуположни, едри, яйцевидни, обхващащи с долната си част стъблото, с дъговидна нерватура. Цветовете са жълти, събрани в прешлени на групи от 3 до 10 в пазвите на горните листа, с двуделна петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки. Плодът е продълговата кутийка с многобройни тъмнокафяви крилати семена. Тинтявата цъфти през юли и август. Расте из влажните и каменливи поляни до 1500 м н.в. из всички наши планини.

За медицински цели се събират корените на растението. Корените на 3-4 годишни растения се вадят наесен през  септември - октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 60°С, като по такъв начин се запазват от ферментация - необходимо условие за запазване на лечебните им свойства. Изсушените корени имат сивокафяв цвят отвън и жълтеникав до светлокафяв онвътре, с характерна миризма и силно горчив вкус. 

Билката има апетитовъзбуждащо и усилващо храносмилането действие, подобрява дейността на черния дроб и жлъчката. Употребява се при стомашни и чревни болки, малокръвие, липса на апетит, скрофулоза, импетиго, болести на черния дроб и жлъчката.