Очиболецът е многогодишно тревисто растение с окосмено, криво и разклонено стъбло, високо до 50 см. Коренището е грудковидно и дебело, тъмнокафяво отвън и червено отвътре, като при разрез се вижда характерно тъмно лъчисто образувание. Листата са приседнали на стъблото, като долните приосновни са с къси дръжки, триделни и назъбени, с големи прилистници. Цветовете са единични, с дълги дръжки, разположени в пазвите на листата, жълти, с двуредна четирилистна чашка, с четирилистно венче с многобройни тичинки. Плодът е сборен с много яйцевидни кафяви орехчета. Очиболецът цъфти през юли и август. Расте из влажните ливади и горските насаждения във всички наши планини.

За медицински цели се събира коренището на растението. Коренището се вади ранна пролет м. март или есен м. септември - октомври след узряването на семената. Изваденото коренище се суши на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушената билка е тъмно- или червенокафява отвън и червена отвътре, без миризма и със стипчивогорчив вкус. 

Билката има затягащо, кръвоспиращо и антиспазмично действие. Употребява се при диария, дизентерия, жълтеница, подагра, епилепсия, гръдна жаба, стомашна язва, захарна болест. Външно - за бани при изпаднало задно черво, за жабурене при слаби венци, за компреси при напукана кожа и рани.