Луличката е многогодишно тревисто растение с право голо стъбло, високо до 1 м. Листата са последователни, без дръжки, линейно ланцетни, с малки прилистници. Цветовете са бледожълти или сини, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е петлистна, срастнала в основата си, с петлистно венче и 4 тичинки. Плодът е кръгла двугнездова кутийка с ципести черни и плоски семена. Растението цафти от май до септември и расте из тревистите места, край пътищата и орниците в по-ниските части на България. 

За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението. Стръковете се берат по време на цъфтежа м. май - септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят на стъблото, слаба неприятна миризма и горчив вкус.

Билката има болкоуспокоително, дезинфекциозно и пикочогонно действие. Употребява се при главоболие, затруднено дишане, хемороиди, възпаление на простатата, болезнено уриниране, нощно напикаване, възпаление на пикочния мехур, за разслабване. Външно - за бани при кожни обриви и хемороиди, за компреси при рани.