Филитисът (Phyllitis scolopendrium) със синоним Scolopendrium vulgare произхожда от Япония, Северна Африка и Средиземноморието. От включените в рода 8 вида той е най-популярен. Тази ефектна бавно растяща папрат е с плитък корен. Наричат я още "еленов език" заради формата на листата. Те са силно удължени, достигат 35 см дължина. В основата си имат разширения като ушички, с които обхващат дръжката. Листната дръжка е светлокафява и е 1/3 от дължината на листната петура. Баграта им е светлозелена, с блестяща повърхност. Когато излизат от туфата, младите листа са извити като охлювчета. Много красиви са сортовете Cristata и Undulatum, чиито листа са с пищно накъдрени периферии.

Филитисът не е много капризен по отношение на факторите за живот. Понася успешно полусянка, въпреки че предпочита добро непряко осветление. Растенията са подходящи за отглеждане в по-хладни помещения. Оптималната температура през зимата е 10-12ºС, а през лятото 18-20 градуса.

Растенията може да се размножават чрез спори. Най-добре е, когато нарасналите на ширина туфи се разделят през пролетта. Почвената смес се приготвя от равни части чимовка, торф и пясък. Торфът може да бъде заменен от листовка. За да бъдат растенията красиви, добре е през пролетта и лятото да се торят през 15 дни.

Полива се редовно с вода, която е с температурата на стаята. През лятото не трябва да се допуска почвената смес да пресъхва, а през зимата да не се задържа излишна вода. Задължително се поддържа висока въздушна влажност. За целта листата се пулверизират редовно. Препоръчва се също саксията заедно с подложката да се поставят в друг, по-голям и декоративен съд, който винаги да е пълен с вода за изпаряване. Имайте предвид, че при сух въздух растенията се нападат от листни и щитоносни въшки. Понякога се появява трипс.

 Освен стайното растение волски език Phyllitis Scolopendrium в природата се срещат и устойчиви на неблагоприятните климатически условия негови разновидности. Те с успех може да се използват в градините за озеленяване. У нас тези многогодишни растения запазват надземната си маса зелена и през зимата. Развиват подземно стъбло, което, както при всички наши папрати, е видоизменено в коренище. От връхната му част всяка пролет израстват по няколко листа, разположени в розетка. Те са тъмнозелени, лъскави до блясък, с восъчна консистенция. Дълги са от 15 до 40 см и са широки от 3 до 7 см. Формата им е коренно различна от тази на останалите папрати. Те са линейно-ланцетни, не насечени. Наистина наподобяват дълъг език, поради което народът ни сполучливо ги е нарекъл волски език. От долната страна на възрастните листа се намират спорангиите. Те са събрани в идеално прави редички, косо наредени по отношение на централната жилка.

Всеки любител може да отглежда тази папрат в двора си. Трябва да й се отреди място на полусянка и никога на слънчево изложение. Около растенията винаги трябва да е хладно, а въздухът - влажен. Почвата също да е влажна. В горещо време през лятото, освен че трябва да поливате растенията, желателно е и да ги пръскате с вода.

Волският език се размножава със спори, но много по-лесно е чрез разделяне на коренищата през пролетта. Около тях почвата се притъпква добре и веднага се полива. Много добре растенията се комбинират с декоративни храсти и дървета, приютени в тяхната сянка. Като съседи до тях може да се засаждат астилбе, саксифрага, функия и други влаголюбиви и сенколюбиви видове.

Народни лечители са използвали отвара от листата му против кашлица, стомашни болки и диария. Нещо повече, с него са лекували болести на черния дроб и далака.