От род Полиподиум (Polypodium) в Северното полукълбо са разпространени 75 вида папрати. У нас предимно по поречието на Струма се среща един от тях, който обаче е устойчив на ниски температури и се използва за озеленяване на открити площи. Като саксиен вид е застъпен видът P. aureum, известен и със синонима Phlebodium aureum Има дебело, канеленокафяво коренище със сладък вкус. Затова полиподиумът е известен и като "сладка папрат". То е покрито с власинки и част от него остава на повърхността. Това е дало основание за наименованието "меча лапа". Тъй като от една саксия се подават много такива крачета, руснаците пък го наричат "многоножка". Листата на тази папрат са много нежни и красиви. Те са дълбоко гребеновидно нарязани. Дръжката е тънка и достига от 50 до 60 см дължина. Чарът им е в това, че зелената им багра е със златист оттенък, което е изразено и в наименованието - ауреум. Отделните дялове са до 7 см. Много красив е видът P. mandaianum със синьо-зелени, заоблени листа. P. glaucophyllum е с почти сиви листа.

Растенията не понасят прякото слънчево огряване, а обичат да са на полусянка, затова трябва да ги поставите далече от прозореца или край северен прозорец.

Полиподиумът е една от топлолюбивите папрати. През зимата температурата трябва да е поне 16-17ºС, въздухът да е влажен. Това е едно от затрудненията, които се срещат, когато помещенията са с парно отопление. Налага се често наоколо да се пулверизира, но листата много да не се мокрят. Добре е на повърхността на саксията да се постави мъх, който да се навлажнява, без водата да преминава в почвената смес.

Тъй като полиподиумът спороноси през юни-юли, би могло да се използва изобилното количество размножителен материал. Технологията обаче при реализиране на този метод е много трудна. Затова в практиката растенията се размножават чрез разделяне на старата туфа. Когато коренищата препълнят саксията, през пролетта задължително разделете растенията. Почвената смес трябва да е лека, порьозна. Съставя се от чимовка, листовка, разложен оборски тор и пясък в съотношение 1:2:2:2. Саксията да е с диаметър над 15 см. Поставяйте ризомите много плитко, почти на повърхността на почвената смес. За да са устойчиви растенията, ги прикрепвайте с подпорки. При наличие на достатъчно влага те бързо се прихващат.Поливайте редовно и равномерно.

Когато въздухът в помещенията е много сух, растенията се нападат от щитоносни въшки и кръвни въшки, както и от акари.

Сладката папрат (Polypodium vulgare) е вид от голям род папрати -около 75 вида. Като саксийни се отглеждат три вида, а като декоративен за открити площи - само един вид. Той произхожда от Северното полукълбо. У нас е повсеместно разпространен. Расте по засенчени влажни скали и скални масиви на планинския и предпланински пояс. В горите се заселва по гниещи пънове и в основата на стари дървета, обрасли с мъх, в планинските райони край някой запустели каменни зидове.

Сладката папрат има хоризонтално пълзящо коренище, което достига 0,5-2 см дебелина. То е покрито с дребни издължени люспи и е оплетено от нишковидни корени. Всяка пролет, преди още да са загинали миналогодишните листа, от върха на всяко коренище излиза по един лист. Разполагат се в два успоредни реда. Тези листа са кожести, твърди, голи и високо изправени. Отгоре са тъмнозелени, а отдолу по-светли. Петурите им са пересто насечени на продълговати целокрайни или ситно назъбени дялове. В основата си те остават свързани един с друг. Листната дръжка е полуобла, белезникава. Тя е сравнително ниска папрат, най-често е 10-20 см, понякога до 40 см височина.

От долната страна на листните дялове, от двете страни на жилката, в две успоредни редички се разполагат спорангиите. Отначало са жълто-оранжеви, а по-късно - тъмнокафяви. В коренището на тази папрат се съдържат 8% тлъсти масла, малки количества глюкозиди, смолисти вещества, танини, ябълчна киселина и други ценни съставки. В тях има около 5 % захари, които им придават сладникав вкус. Оттам и наименованието й - сладка папрат. Народната медицина препоръчва корен от сладка папрат при настинка и астма, като очистително и глистогонно средство. У нас и в цяла Европа това е един от най-високо ценените видове за украса на сенчести паркове и градини. Много ценно нейно качество е и това, че красивите листа се запазват свежи и през зимата.

Най-често се препоръчват сортовете Macrostachyon и Pulcherrimum, които се очертават като най-силно студоустойчиви. За озеленяване трябва да се избират полусенчести места. Почвата може да е черноземна, също и лека, песъчлива. Важно е реакцията да е неутрална.

Сладката папрат може да се размножава със спори, но по-добре е през пролетта да се разделят коренищата. Имайте предвид, че при съчетаване на висока въздушна влажност и висока температура по растенията може да се появи ръжда.