Растението силивряк (Haberlea rhodopensis) от сем. Gesneriaceae е балкански ендемит от ледниковия период. Според изследователи то е познато още преди повече от 3000 г. Расте по скалистите и варовикови скални терени на сенчести места с висока въздушна влажност. Включен е в Червената книга на България, в Червения списък на Международния съюз за защита на природата, с категорията "рядък". Опазва се в резерватите "Червената стена" в Родопите и " Соколна" в Централна Стара планина. Разпространен някога по цяла Европа, днес той се среща само в Стара планина, Средна гора, Родопите и Тракийската низина.

 Впечатлява с красота и нежност

Силиврякът е красиво цвете, заради което е високо ценен и като декоративно растение. Той расте на туфи. Удължените му месести листа са събрани в приземна розетка. От нея през април и май израстват по едно или повече стъбла, високи до 15 см, на чийто връх разцъфтяват от 1 до 5 бледорозови до виолетови фуниевидни цветове. Цъфти през август. Растението впечатлява всеки, който го види с нежните си и красиви цветове. Родопският силивряк се е превърнал в един от символите на Родопа планина. За него се разказват много интересни истории. Местните го наричат магическото цвете на Орфей, безсмъртниче. С него древните легенди свързват божествената напитка амброзия и дълголетието. Самия Триградски край е райска градина за десетки билки и лечебни растения. Безспорно сред тях първенецът е Орфеевото цвете. Рядкото за българската флора растение е с много добро разпространение и плътност на територията на Смолян. Част от находищата му са разположени в защитени територии (поречието на река Девинска, Триградско ждрело, Буновско ждрело, в землището на село Рабово, община Стамболово - уникална природна забележителност "Дяволски мост"), което гарантира опазването на вида.

 Оцелява на жегата

Силиврякът е световен рекордьор по издържане на засушаване. Хората в родопския край твърдят, че ако се изсуши силивряк и след година или две се полее с вода, цветето ще се събуди и ще разцъфне. Затова и едно от имената му е безсмъртниче. През летните суши, на откритите скални петна, температурата често достига до 45ºС. Там може да се намери почти изсъхнал силивряк, завит в плътни розетки, който при благоприятни условия се възстановява наново. Ботаниците са установили, че той може да преживее 31 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване започва отново да се развива. Родопският силивряк е и студоустойчив. При големи студове и през лятото, листните розетки се завиват и външните листа играят ролята на „кожух". Растенията може да се изсушат до 98 на сто, но останалите два процента са достатъчни за подържането на анабиоза (мнима смърт).