Портокаловото цвете, известно и като шоазия (Choisya ternata), се отнася към семейство Седефчови и няма нищо общо с портокаловото растение. Това са вечнозелени растения, които произхождат от Мексико, затова често ги наричат „мексикански портокал". Оформят се като богато разклоняващи се храстчета. На височина достигат около1,5-1,80 м. Листата са много красиви, триделни. Всеки дял е с оволноудължена форма. Баграта им е тъмнозелена, с блясък. Един от поводите за странното наименование на растенията е, че когато се начупят или разстрият, те издават приятен портокалов аромат.

Цветовете са събрани в съцветия, излизащи от пазвите на листта. Те са бели, с лек восъчен налеп, поради което изглеждат като блестящи. Издават много сладък аромат на портокал. Венчелистчетата са 5 и когато се разтворят, цветовете достигат 2-3 см в диаметър. Цъфтежът продължава два месеца през лятото. Разочарованието ви от липса на плодове е обяснимо, защото ако след оплождане се образувт семена, то те са в дребни кутийковидни плодчета.

Доскоро в Европа тези растения се отглеждаха на открито, само в топли райни, където няма опасност от измръзване, но стават и за стаи. Шоазията обича да е на слънчево, проветриво място. Понася лека полусянка. Оптималната температура е около 20ºС. Много важно е през зимата да е в топло помещение, където температурата да не пада под 5 градуса, но да не е и много висока, за да може растенията да преминат период на относителен покой. Поливането се провежда в зависимост от температурата в помещенито. През лятото се използва висока поливна норма, докато през зимата количеството рязко се намалява. Важно е да знаете, че предпочита варовити води.

Размножава се през пролетта чрез резници, дълги 8-10 см. Подреждат се в лека смес от листовка и пясък. Температурата да е около оптималната за този вид. Вкоренените растения  се засаждат в добре дренирани саксии. Почвена смес е от равни части чимовка, листовка, добре разложен оборски тор и пясък. При необходимост прехвърляйте възрастните растения в по-големи саксии през февруари.