Диморфотеката е цвете, което ще ви радва цяло лято без да полагате осолени грижи за него. По волята на ботаниците чаровното растение е наречено с грозно име - диморфотека (Dimorphoteca) , което значи, че то образува два типа семена. Любителите обаче не се мъчат да произнасят гръцки думи, а му казват капска маргаритка.

Родина на капската маргаритка е Южна Африка, особено каменистите околности на Кейптаун. Там се срещат около 20 вида едногодишни и многогодишни тревисти диморфотеки. Всичките имат дълги вретеновидни корени, с които поемат оскъдната вода, която се събира от морските мъгли. Листата са събрани в прикоренова розетка. Те са гъсто покрити с власинки, които предотвратяват изпаряването на влагата и засъхването на цветето. Цветовете са поединично разположени кошнички. Езичестите цветчета са отгоре бели, жълти или оранжеви, а отдолу - виолетови или пурпурни. Тръбестите цветчета образуват жълто или тъмнокафяво, почти черно "око". Ако времето е влажно и мрачно, съцветията не се отварят. Ако обаче грее слънце, още рано сутринта вече са отворени и сияят до залез.

В цветарството от  се използват основно два вида - вдлъбнатата диморфотека (D. sinuata) и дъждовната диморфотека (D. pluvialis).Вдлъбнатата е едногодишно изправено и разклонено растение с височина 30-40 см. Листата са тъмнозелени и гъсто покриват храстчето. Съцветията са много изящни кошнички с диаметър 5-7 см, с яркооранжеви блестящи езичести цветчета и черно-кафяво "око", образувано от тръбестите цветчета. Цъфти обилно от юни до септември-октомври и често се самозасява.

Дъждовната капска маргаритка също е едногодишна. Изправените й стъбла са нисички - около 15-20 см. Съцветията на дълги дръжки са много елегантни. Езичестите цветове са отгоре бели или кремави, а отдолу пурпурни. Тръбестите цветчета образуват малък златистокафяв диск. Цялото растение излъчва приятен аромат.

От двата вида са получени множество хибридни сортове, обагрени в бяло, златисто и в сьомгов цвят.

Капските маргаритки се нуждаят от много топлина и светлина, за да разцъфтят с цялата си красота.Мястото, на което ще растат, трябва да е огрявано непрекъснато от слънцето.

Почвата трябва да е рохкава, водопропусклива, но бедна на хранителни вещества. Ако е добре наторена, ще се развият мощни храстчета, които обаче ще цъфтят слабо.

Полива се при нужда, но се следи водата да не се задържа в почвата дълго, защото растенията ще загинат.

Грижите за диморфотеката се състоят в разрохкване на почвата, поливане и плевене на бурените. Прецъфтелите съцветия трябва да се премахват, за да се образуват нови пъпки и цъфтежът да се удължи.

Размножаването става със семена, които се засяват на постоянно място през април. Първите цветове се появяват 6-7 седмици след поникването на растенията.

Капските маргаритки са красиви и когато са засадени самостоятелно, и в комбинация с други летни цветя. Само трябва да се внимава партньорите им да са също така любители на сухата почва и сухия въздух.