Градинската лобода е едногодишно растение. Стъблото е право, разклонено, високо до 2 м. Листата са триъгълни, целокрайни или със слабо назъбени краища, различни по краска - жълто-зелени, зелени, червени, пъстри.

За храна се използват листата на младите разклонения, а понякога и върховете на стъблото и разклоненията. Листата са богати на витамин С, рутин, на белтъчни вещества и минерални соли. Използват се както спаначените листа. Известна е като лечебно средство срещу някои стомашни заболявания.

Почвата трябва да е богата

Лободата не е взискателна към почвата, но за получаване на висок добив и качествени листа трябва да се отглежда на плодородна, богата на органични вещества почва. При недостатъчна почвена влага лободата образува бързо странични разклонения, листата й издребняват и загрубяват. Затова, въпреки че е сухоустойчива, за успешното й отглеждане се изисква поддържане на добър воден режим.

Засейте на редове

Градинската лобода се отглежда чрез директно засяване на открито, възможно по-рано през пролетта, на етапи, през 10-15 дни, до настъпването на сухо и горещо време. Засяването може да се продължи през юли-август.

Сеитбата се извършва на редове при разстояние 30-35 см. След прореждане на поникналите растения те трябва да са на 25-30 см помежду си. През вегетацията редовно се полива, подхранва и окопава 1-2 пъти.

Лободата се прибира по два начина: чрез отрязване на младите растения, когато достигнат височина 30-40 см, и чрез последователно откъсване на листата, като растенията се оставят да продължат растежа си.