Помелото (Citrus grandis) е един от най-големите цитрусови плодове, азиатският аналог на грейпфрута, който се отглежда в Южна Азия и Тайланд. За родина на това растение се счита Китай, където помелото се отглежда от незапомнени времена. Мореплавателите са пренесли този плод в Европа през ХІV век, когато той е получил и своята голяма популярност по нашите земи. Познат е и под названието "меден грейпфрут" заради вкусната си сърцевина.

Дървото има неголеми размери сред цитрусовите култури, височината му достига до 15 м, но има и нискорастящи форми. Листата и дръжките им са едри, клонките са покрити с бодли. Цветовете са бели, с диаметър 3-7 см, единични или по 2-10 в съцветие.

Плодовете са много едри, 12-20 см в диаметър, с маса 2-3 кг, кръгли или с крушовидна форма, с дебела кожа, зелена или жълта на цвят. Плодовото месо е от жълто до червено, с ясно изразени камери. Сокът е с различна окраска, кисело-горчив при много сортове и сладко-кисел, ароматен, с отличен вкус при по-добрите селекции. Семената са едри, моноембрионални.

Помелото се култивира в основно в тропическия климат, тъй като по устойчивостта си към ниските температури то е близко до грейпфрута и портокала. Това позволява да се отглежда и в субтропичните страни, но с по-ниско качество на плодовете.

Към почвите растението не е взискателно. Основните начини за размножаване са чрез семена, чрез отводи и облагородяване на лимон или семенно получено помело. Цъфти веднъж в годината през септември-октомври, а плодовете узряват след 5-7 месеца.

Култивираните сортове са с аромат сходен с този на грейпфрута, но без горчиво-нагарчащата му жилка във вкуса. По тази причина често ги наричат "меден грейпфрут". Чистото тегло на плода (без кората) е около 70%. Помелото за разлика от грейпфрута и другите цитрусови плодове няма семки. Вътрешността на плода е куха. Ципите са доста дебели. Има ясно разграничени парченца, както е при другите цитруси. Кората му е горчива.

Иван ИВАНОВ