Нахутът  (Cicer arietinum) е едногодишно бобово растение, което е познато у нас от преди повече от 1000 години. Отглежда се в Централна, Северна и в Южна България. От него се получават предимно семена, които са богати на въглехидрати, белтъчини и на мазнини. Консумира от хората под формата на страгали, рахат локум, кафе, мая за симид и нахутов хляб.

Нахутът е особено взискателен към топлината по време на поникването си. Голями са изискванията му към топлината и във фазата на цъфтеж, и при наливането на семената. През тези периоди средната дневна температура трябва да не пада под 20 градуса, но издържа до минус 10 градуса.

Нахутът е едно от най-сухоустойчивите растения, които с успех могат да бъдат отглеждани  дори и в полупустинните райони. Ако има много влага, растението не се развива добре, особено през цъфтежа и наливането на семената.

Нахутът няма големи исиквания към почвата. Не обича само киселите терени, но понася слабо засолени. Най-добри почви са леките, богати с вар и с по-малка влагоемност черноземи, кафяви горски почви, канелени и ливадни.

Преди да засеете направете дълбока оран на 20-25 см. През пролетта площите се култивират и се брануват след просъхването на почвата. Нахутът се тори предимно с фосфорни торове, които в доза 0,5 кг на 100 кв. м и се внасят рано напролет на дълбочина 10-12 см преди първата обработка.

Сеитбата на нахута се извършва през февруари. Семената трябва да са с висока чистота и с кълняемост 90%. Може да се отглежда на слята повърхност с 12-15 см междуредово разстояние. Посевната норма е 50-60 кълняеми семена на 1 кв.м.

Възможно е и широко редово засяване на 40-50 см междуредово разстояние. При този начин на отглеждане борбата с плевелите се затруднява. Посевната норма е 35-40 кълняеми семена на 1кв. м. Дълбочината на засяването е 5-7 см, а при по-леки почви и при недостиг на влага 8-10 см.

Използват се българските сортове нахут- № 27, Балкан и Ресурси 1.

През време на вегетационният период при образуването на почвена кора посевът се бранува. Може да се извърши и след поникването на  растенията в по-топлите часове на деня.

Узряването на семената на нахута протича за кратък период от време. Всички бобове на едно растение са готови за прибиране за около 3-5 дни. Тогава растенията полягат върху почвената повърхност, но бобовете не се разпукват. Нахутът може да се бере наведнъж при пълната зрялост на семената. Извършва се сутрин по роса, защото тогава загубите от оронването  и чупенето на бобовете  са по-малки. Добивите от 100 кв. м са от 20-25 кг.