Дилянката или валерианата (Valeriana оfficinalis) е многогодишно тревисто растение, високо ценено в медицината заради съдържащите се в него етерични масла. Стопански ценната й част са корените и коренищата. За да получите качествени части от растението, трябва да го гледате като едногодишно. Тогава то ще образува и розетка. Ако искате семена, то тогава оставете го до втората година. Остане ли по-дълго в градината ви, то качеството и количествето на семената ще се влоши.

Валерианата има силна студоустойчивост. Издържа до -30^oС  без това да причини замръзване. Влаголюбива, дава най-високи и качествени добиви при поливни условия. Развива на структурни, въздухопропускливи и богати почви с близки подпочвени води. На тежки, глинести и влажни кореновата й система загнива и растението загива. Не е чувствителна към предшественика. Най-подходящи са фуражните и зеленчукови култури, които оставят почвата чиста от плевели.

От съществено значение за осигуряването на високи и качествени добиви е извършването на правилна почвообработка. Чувствителна е към заплевеляване и нарушена почвена структура. Преди засаждането (засяването) й е необходимо да се премахнат чимове, буци и да се унищожи плевелната растителност. Непосредствено  след прибирането на предшественика се извършва подмятане на стърнището. В края на лятото или в началото на есента се разхвърля оборски тор и се изорава на дълбочина 22-25 см. Валерианата реагира силно на торене. Фосфорните и калиевите торове се внасят при последната предсеитбена обработка, а азотните торове се използват през вегетацията  за подхранване. Няколко дни преди засаждането почвата се култивира на дълбочина 8 см.

Дилянката се размножава по три начина: чрез производство на разсад, директна сеитба и разделяне на коренища. Директната сеитба не се препоръчва заради недружното поникване на семената и задушаването им ако има плевели. Разделянето на коренищата се използва за целите на клоновата селекция. У нас се отглежда чрез разсад. За целта семената се засяват в лехи през следните три периода: предзимно (октомври-ноември), пролетно (февруари-март) и лятно (началото на август). Подготовката на лехите е същата, както при производство на разсад от зеленчукови култури. Семената се засяват редово или разпръснато. Покриват се със слой прегорял оборски тор и задължително се полива. Ако разсаждането през есента е трудно осъществимо, то става в началото на март. Засажда се  в отворени бразди с дълбочина около 15 см, на 70 см  ред от ред и 15-20 см между растенията. Грижите през вегетацията са редовно окопаване, поливане, подхранване с азотни торове, унищожаване на плевелите и неприятелите. Растенията се окопават  веднага след засаждането, но задължително след поливка, а след фаза „листна розетка" това може да се комбинира с подхранване с азотни торове.

За да имате качествена реколта, то при височина на растенията 20-30 см трябва да ги премахвате. Необходимо е тази процедура да се извърши 3-4 пъти през вегетационния период.

Растежът на корените и коренищата е най-силен до средата на септември, а след това постепенно затихва. Прибирането им се извършва до края на септември, когато  съдържат най-голямо количество биологично-активни вещества. След това се плакнат под течаща вода, без да се киснат. По-дебелите коренищата се нарязват на по-малки части и се оставят да просъхнат на открито, разстлани на тънък пласт. Доизсушаването им се извършва в сушилня при температура 40^oС.