Пеканът (Carya olivaeformis) принадлежи към семейство Орехови. В превод от  езика на едно индианските племена наименованието му означава „орехи, които трябва да се разчупят с камък". Известен е още и с названията „цар на орехите" и „маслен орех". Плодовете му са изключително вкусни, сладки,  и високо калорични. Те съдържат 71% мазнини,15% въглехидрати, 10% протеини, минерални  вещества и вода. Богати са на микроелементи калций, фосфор, манган, калий, цинк и на витамини А, В и Р.

Плодовете на пеканът се консумират в прясно състояние и са ценна суровина за хранителната промишленост. Те могат да се употребяват в сушен и печен вид в съчетание с орехи и сушени плодове, но може да се използват и за приготвянето на плодови салати и бонбонени изделия. От тях се получава висококачествено масло, което има вкус подобно на маслината. Дървесината му не отстъпва по качество от тази на обикновеният орех. Тя  е много еластична и затова се използва за изработването на ски. Пеканът има и декоративна стойност. Ценят го заради  декоративните красиво перести листа, напомнящи есента, поради което нерядко може да срещнете пекан и в парковете.

Дърветата пекан са листопадни и достигат до височина 60 м и около 35 м ширина на короната. Те са изключително родовити и дълголетни. Живеят повече от 500 години.

Растението произхожда от Северна Америка, където по бреговете на реките Мисисипи и Колорадо се намират големи естествени находища. Разпространен е още в Южен Китай. Като овощна култура се е отглеждал отпреди повече от 200 години. В Европа видът е пренесен от испанците. Днес пеканът се отглежда в Испания, Италия и други страни на Западна Европа. Културни насаждения има в Казахстан, Узбекистан. У нас има подходящи климатични условия за отглеждането на пекан, затова си заслужава в овощните и в горските разсадници да се произвежда посадъчен материал от тази ценна култура.

Пеканът има мощна коренова система, която прониква дълбоко в почвата. Стъблото и клоните му са гладки оцветени в сиво. Листата са едри, подобни са на обикновеният орех. Мъжките цветове са събрани в жълто-зелени реси, най често са по три на една дръжка и достигат до 15 см дължина. Женските цветове обикновено са разположени по върховете на леторастите. Околоцветникът е 2-3- разделен, а тичинките са 4-5 или повече на брой. Цъфтежът е в края на май-началото на юни. Опрашването се извършва от вятъра.

Завръзът е многогнезден. Плодоноси през втората половина на октомври. Узрелите орехи се почистват от зелената обвивка и се съхраняват както тези на обикновеният орех.

В сравнение с плодовете на обикновеният орех тези на пекана са по-продълговати с цилиндрична или яйцевидна форма, като върхът им е заострен. Черупката е гладка, със затворени шевове. Ядките са по-сладки от тези на обикновеният орех. При подходящи условия могат да бъдат съхраняване до шест месеца.

Задължително условие за развитието и плододаването на този орехов вид е наличието на горещ влажен въздух през лятото. Дървото може да плододава в продължение на 300 години.

Пеканът понася кратковременни застудявания до минус 30С. Поради късният си цъфтеж видът е защитен от измръзвания на плодните си органи от късните пролетни мразове. Взискателен е към влажността на почвата и не понася продължително почвено засушаване. Най-подходящи за отглеждането му са богатите на органични вещества добре овлажнени почви.

Размножава се както обикновеният орех - чрез семена или присаждане на спяща  или будна пъпка по метода „прозорче".  Растежът на дърветата е най-силен през първите 10-15 години. Растенията получени от семена започват да плододават на 10-12 година, а  облагородените-на 6-8 година.

Най-благоприятният срок за засаждането е до трайното застудяване през есента.

В практиката особено важно е да се знае, че мъжките цветове съзряват обикновено по-рано от женските, което означава, че за да има добро опрашване е необходимо да бъдат засадени различни сортове пекан на едно място.

В света са известни над 150 сорта пекан, различаващи се по големината на плода и студоустойчивостта си. От тях най-разпространени са сортовете: Стюарт, Вандиман, Куртис, Узбекистански, Дружба и др.