Лариксът (Larix) или лиственицата е много ценно иглолистно дърво у нас, което през зимата "се съблича". Тя е листопадно дърво. Родът съдържа 10 вида, но у нас се култивират само два - европейската и японската лиственица. Отглежда се само за украса на паркове и градини. Тя е устойчива на замърсявания, затова може да се настани и около пътища.

В начална възраст лиственицата има пирамидална форма на короната. Когато годините напреднат (живее до 500 г.) формата става неправилна от развитието на странични разклонения. На височина достига до 20-25 м. Игловидните листа са меки и със светлозелен цвят, събрани в снопчета. Лиственицата е много бързорастяща и се нуждае от много светлина. Дървесината на ларикса е богата на смола. От нея се получава т. нар. венециански терпентин. Тя се използва и за постройки. Устойчива е на вода. Лариксът се развива най-добре, ако в градината почвата е богата на соли и минерали, но може да расте и на варовити места.

Понякога, ако условията са неподходящи, бива нападната от лариксова гъба или лариксов рак. Лиственицата може да загите от тази болест , защото гъбата се настанява на най-уязвимите места по дървото.

Лариксът цъфти напролет, когато се появяват игловидните листа. Мъжките реси са жълтеникави, а шишарките с яйцевидна форма в началото са пурпурночервени, а когато узреят добиват кафяв цвят. Лиственицата плододава към двайстата година, но семената й трудно покълват. Кореновата й система  не прониква на голяма дълбочина. В по-напреднала възраст страничните корени се развиват добре вертикално. Лиственицата обича влажните почви, но не обича влажната атмосфера и затова мястото където расте, трябва да е проветриво.

Издържа на много ниски температури през зимата. Опасност от измръзване има напролет, когато при разлистването може да бъде покосена от слани. Ако засаждате лиственица  в двора си, не я настанявайте до орех или друго широколиство дърво, което може да я засенчва.

Инж. Надежда КИЛЬОВСКА