През далечния 17-и век, тежко болната от малария жена на вицекраля на Перу, Ана дел Чин-чон, била излекувана от индианските лечители с помощта на отвара от кората на едно местно дърво. Около 100 години по-късно, в чест на тази жена, на растението било дадено научното име Cinchona. На хората по света това растение е известно като хининово дърво. Хининовото дърво е спасило милиони хора от смърт от малария и треска и поради това се радва на голяма почит навсякъде по света и особено в тропиците. 

Към рода Cinchona се отнасят няколко вида, всички от които имат лечебни свойства. Един от тези видове е Cinchona succirubra.  Той принадлежи към голямото семейство Брошови (Rubiaceae), чиито представители се срещат главно в тропиците. Към същото семейство се числят нашите еньовчета, ароматните и красиви гардении, а световна известност е получило кафееното дърво.

Хининовото дърво, известно в англоезичните страни под името "перуанска кора", е вечнозелено дърво, високо до 25 m, с гъсто облистена корона. Листата му са прости и разположени срещуположно. По форма те са яйцевидни или елиптични, дълги до 50 cm, яркозелени, лъскави и кожести, подобни на тези на кафето, но по-едри.

Цветовете на хининовото дърво са розови, събрани във връхни метличести съцветия, силно наподобяващи тези на нашия люляк. Плодовете му са сухи, продълговато (2-3 cm) кутийки, от които след разпукване се освобождават крилати, сивокафяви, набръчкани семена.

Хининовото дърво е разпространено във влажните гори на страните от Тропическа Южна Америка - Перу, Боливия, Еквадор, Колумбия и Венецуела, главно по източните склонове на Андите, при 800 - 3200 m н.в. Расте единично на влажни места сред другите дървета. Поради голямото си значение се култивира по изкуствен начин не само в Южна Америка, но и в други континенти при подходящи условия - Африка (Конго), Азия (Индонезия) и др.

Кората на този вид не само има ценни лечебни свойства, но е и много характерна. При нараняване от нея изтича сок, който при контакт с въздуха добива червен цвят (от тук идва и видовият епитет "succirubra", което означава "червен сок").

Няма човек, който да не знае за лечебните свойства и за горчивия вкус на хинина. Те се дължат на съдържащите се в кората му алкалоиди от хинолиновата група - средно 8 % хинин, хинидин, цинхонин и цинхонидин.

Главното лечебно действие на хинина е, че потиска терморегулиращите центрове на организма и понижава телесната температура при треска, причинена от малария или други причини. Той намалява също възбудимостта на сърдечния мускул, но основна негова особеност е противомаларийното му действие. Той е цитоплазмена отрова, но много бързо се изхвърля от организма, след като е осъществил лечебното си действие. Някои от съставките на хинина имат местно-анестезиращо действие (т.е., намаляват или премахват болката) и предизвикват разширение на периферните кръвоносни съдове.

Употребява се главно като таблетки, по-рядко като прахчета и разтвор, като разтворът може да се въвежда инжекционно.

Разнообразните лекарства, добивани от кората на хининовото дърво, са осъществили истинска революция в борбата с мларията, която е била бич за всички влажни и топли райони на земята. Англичаните са принуждавали своите войници, служещи в Индия и други "маларийни" колнии, да пият хинин, под формата на "тоник" - напитка с много горчив вкус. Така е възникнал обичаят преди обеда да се пие джин с тоник.

Независимо, че произхожда от Новия Свят, хининовото дърво се е утвърдило като изключително важно и полезно за хората растение. По своето значение то може да бъде сравнявано класическите, свързани с цивилизацията растителни видове, като житните култури, маслината и др.