Подбелът е многогодишно тревисто растение с право, високо до 20 см стъбло. Стъблото на растението се развива преди да покарат листата. Коренището на подбела е дълго и разклонено. През ранна пролет от него израстват високи, неразклонени стъбла, покрити с дребни, яй­цевидно ланцетни, кафявочервени листчета. На върха на всяко стъбло се образува по една цветна кошничка, до 2 см в диаметър, с обвивка от един ред листчета. Съцветното легло е голо, без люспи и почти плоско. Цветовете са златистожълти; крайните са езичести, а средните - тръбести. Плодовете са тясно цилиндрични, ръбести, на върха с хвърчилка от многобройни власинки. След прецъфтяване стъблата загиват и едва тогава се появяват листата, разположени в розетка. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10-20 см в диаметър, в основата сърцевидни, неравномерно, вълнообразно, едро на­зъбени, отгоре зелени, голи, а отдолу - бяло напластени. Младите листа са изцяло окосмени. Билката цъфти от февруари до април. Растението може да се намери из сенчести, ронливи и влажни места, покрай реките и потоците в цяла България.

За медицински цели се събират листата на растението. Берат се само зелените и млади листа през месеците юни - август и се сушат на сянка. Изсушените листа са зелени отгоре и белезникави отдолу с характерна слаба миризма и нагарчащ вкус.

Билката има омекчително, откашлящо и противовъзпалително действие. Листата на подбела са отдавна известно средство против кашлица и задух. Подбелът се използва за лечение на ларингит с пресипнал глас, остри катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, възпалителни процеси на белия дроб. Дрогата се употребява още за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, като апетитостимулиращо и подобряващо храносмилането средство. В народната медицина е популярно налагането на пресни листа от подбел върху рани, язви, циреи, а под формата на лапи от счукани пресни или сухи листа - за лечение на кожни заболявания, възпалени разширени вени на краката, мазоли и др.