Перуниката е многогодишно тревисто растение с прави, голи стъбла, високи до 1 метър. Коренището е дебело, разклонено, хоризонтално или косо. Листата са едри, мечовидни, като приосновните са с влагалища, наредени в два реда и разположени в една плоскост, а стъблените са линейни или продълговато линейни. Цветовете на този вид перуника са синьо-виолетови. Разположени са на върха на стъблото с петлистно венче и три тичинки. Плодът е тригнезда кутийка с множество сплеснати и ръбести семена. Цветето цъфти през месеците май и юни. У нас растението е градинско цвете, което е внесено от Средиземноморието. Друг вид, който притежава същите лечебни свойства, е Iris florentina L. Разликата между двата вида е в цветовете на перуниката. Iris florentina L. е с бели цветове докато Iris germanica L е със синьо-виолетови цветове.

За медицински цели се събират коренищата на растението, които се вадят през пролетта - през месеците април и май или през есента - през месеците септември - октомври. След изваждането коренищата се обелват и се сушат на сянка. Изсушените коренища са жълтеникаво-бели на цвят, с приятна теменужна миризма и сладникаво-слузест вкус.

Билката има откашлично и успокоително действтие.  Влияе благоприятно върху възпалените лигавици на бронхите, трахеята, стомаха и червата. Успокоява спазмите при жлъчни кризи, премахва болката при никненето на зъби при децата.