Липата е многогодишно дърво с разклонена корона, достигаща до 40 метра височина. Листата са последователни, с неправилно сърцевидна форма, назъбени покрая, с дълги дръжки, с прилистници в основата. Листата на дребнолистната липа отгоре са тъмнозелени, а отдолу - синкавозелени. При едролистната липа листата са еднакво зелени от двете страни, а при сребролистната - отгоре са зелени, а отдолу бели, покрити с власинки. Цветовете са събрани в полусенник, чиято дръжка е сраснала с главната жилка на присъцветника, който е ланцетен, целокраен, кожест, с мрежесто жилкуване. Чашката е петлистна, венчето е светложълто, петлистно. Тичинките са многобройни. Плодът е едносеменно меко орехче при дребнолистната липа и с твърда, вдървена обвивка при останалите два вида липи. Дребнолистната липа цъфти най-късно към средата на лятото - след едролистната и сребролистната.

Дървото расте в широколистните гори из цяла България до 1 500 метра надморска ширина.

За медицински цели се събират цветовете на липата, които се берат по време на цъфтеж. Цветовете на се мачкат, защото потъмняват при сушенето. Цветовете на различните видове липи трябва да се берат и сушат отделно! Дрогата се суши на сянка. Изсушената билка е със светлозелен прицветник и светложълт цвят, с приятен мирис и слузесто сладникав вкус.

Билката има леко де­зинфекционно (противомикробно), противоспастично, противовъзпалително и диуретично действие. Използва се под формата на чай при остри катари на горните дихателни пътища (ларингити, трахеобронхити) и други температурни състояния. Като леко диуретично средство липовият цвят намира приложение за лечение на някои заболявания на пикочните пътища. Под формата на запарка или отвара липовият цвят се използува още и външно за гаргара при възпалителни заболявания на гърлото и устната кухина. Външно се прилага под формата на бани при изгаряния, кожни обриви, възпалени хемороидални възли, ставни болки.