Бръшлянът е увивен храст с дълго около 30 метра стъбло и множество въздушни корени. Стъблата на растението са снабдени с малки възли, които в действителност са трансформирани корени, с помощта на които растението се захваща за някаква подпора (стена, дърво, храст). Противно на общоприетото мнение бръшлянът не е паразит, неговите корени не изсмукват хранителните вещества на растението, за което се закрепват, а го изполват само за опора. Листата на бръшляна са вечно зелени, последователни, кожести и лъскави с елиптична или яйцевидна форма при млади растения. Цветовете му са жълтозелени с петделна чашка и венче. Цъфти през периода август-септември. Специфичните плодове узряват в края на зимата и началото на пролетта, с което се завършва цикълът на растението, който е диаметрално противоположен на този на повечето други растения.

Храстът расте из сенчести места и гори, по-рядко  по скали из цялата страна до 1800 м надморска височина. Не издържа единствено на големи студове.

Билка. За медицински цели се събират листата на растението, които се берат по време на цъфтеж. Сушат се на сянка или в сушилня. Изсушената билка е със зелен цвят, без мисис и с горчив вкус. Билката притежава антиспазматично, съдосвиващо, противовъзпалитено действие. Употребява се при бронхит, кашлица, при болести на черния дроб и жлъчката. Да се приема само по лекарско предписание, защото в големи дози билката е токсична.