Никандрата е родом от Перу и Боливия, където е известна като декоративно и техническо растение. Наричат я още перуанска ябълка. Тя е едногодишно растение с твърди оребрени стъбла, високи 25-100 см, оцветени с тънки надлъжни тъмночервени ивици. По стъблото в редица са разположени яйцевидни, със заострен край, назъбени листа. Цветовете са едри, с диаметър 3-4 см, състоят се от 5 сраснали венчелистчета в син и лилав цвят. На дъното им има бяло петно с тъмновиолетови ивици, напомнящи върхове на копия. Чашката на цвета е с окраска, варираща от зелена до виолетова и  също е много оригинална. След увяхването тя постепенно се разраства и се превръща в мрежеста мехуроподобна кутийка. В нея се намира плод с многобройни семена. Кутийката остава на растението до пълното узряване на семената и напомня плода на физалиса.

Известни са  сортове с бели цветчета, но има и с повишено съдържание на синьо-виолетово багрило, както и пъстролистни. Те се отглеждат като саксийна култура, отличаваща се с нисък ръст - около 50 см.

Перуанската ябълка се размножава чрез семена. Те са малки, кръгли с кафяв цвят.  Засяват се в края на април във влажна почва на дълбочина 0.3 - 0.5 см и  поникват до 10-12 дни, а понякога и по-рано. В началото на юни растенията се разсаждат на дълбочина 7-12 см в почвата, за да се предизиква образуването на допълнителни корени. Достатъчно е еднократно подхранване с оборски тор през лятото, непосредствено преди или след цъфтежа.

Никандрата е сухоустойчива, но реагира добре при поливане. През лятото успява да се развие напълно и през септември - началото на октомври да даде семена. При добро съхранение те са годни от 3 до 5 години.

Цъфти еднакво добре и на сянка - сред храсти и дървета, и на припек.

Изсушените растения с чашките-мехури се използват в букети. Те могат да останат декоративни в продължение на няколко години.

 

Тайните на успеха:

Светлина: слънце и полусянка

Почва: богата на хранителни вещества

Поливане: умерено