У нас това интересно цвете е известно още като самодивско цвете или кучешки зъб, което в същност е и латинското му наименование, заради формата на луковичките. При различните видове  те биват продълговати, цилиндрични, от 3 до 8 см дълги и от 1,5 до 3 см в диаметър. Някои видове, като, планинския, сибирския и европейския еритрониум, развиват къси коренища. Цветоносните стъбла са гладки, нежни и изправени. Достигат височина от 10 до 30 см. Листата са по 2-4, оволно-ланцетни, понякога с оригинален мраморен тъмно антоцианов рисунък. В началото на вегетацията листите розетки плътно обхващат цветоносното стъбло, като го предпазват от неблагоприятни условия.Странно е, че цъфтящите растения наподобяват циклама. Шестте тесни листенца на околоцветника при пълно отваряне на цвета се завиват нагоре, като откриват плодника и тичинките. Всеки цвят е с трайност 7-8 дни. През това време цветът нараства близо два пъти, а дръжката се изтегля и увеличава дължината си 3-4 пъти. Интересно е, че с настъпване на мрака или в дъждовно време, цветовете се затварят. Баграта на цветовете зависи от вида и от сорта - розова, цикламена, оранжева или кремава. Понякога настъпва надлъжна или напречна на перигоните изпъстреност. Това прави цветовете още по-красиви, оригинални и предпочитани.Запомнете, че еритрониумът предпочита места на полусянка  или на северно изложение. Почвите да са леки, пропускливи, но богати на хранителни вещества, каквито са например горските. Растенията се размножават вегетативно чрез луковици. На едно място могат да се развиват по 5-6 години. Когато листата пожълтеят, растенията се изваждат. Луковиците се почистват и разделят. Без да лагеруват се засаждат веднага на дълбочина 8-10 см. Често се използват и семена. Растенията обаче се развиват бавно и зацъфтяват едва на петата, шестата година. 

Тайните на успеха:

Светлина: полусянка

Поливане: умерено

Почви: леки и пропускливи