Калцеоларията (Calceolaria), наричана пантофче, прпоизхожда от Южна и Централна Америка. Родът й е голям – представен е от около 200 вида тревисти, полухрастовидни и храстовидни растения. Повод за името дава особеноно устройство на цветовете. Те са сложни, съставени от две устни: долна - голяма, много издута и горна - много умалена. Най често цветовете са обагрени в жълто и изпъстрени с нежни червени точици. Но те може да са едно багрени или червени, изпъстрени с по-тъмни точици. Цъфтежът може да се направлява така, че да протича в студените зимни месеци. На пазара най-често напъпилите саксии започват да предлагат от декември та до май.

Като саксийно цвете се отглежда хибридната калцеолария. В много страни са създадени градински сортове, които издържат на студ. У нас, за съжаление, те все още не се предлагат.
На височина пантофчето достига до 50 см. Листата се едри и покрити с власинки, а многобройните цветове с диаметър 3-4 см имат много своеобразна форма. Окраската им е многообразна – червена, жълта, оранжева или бяла с тъмни петънца.
Въпреки че е едно от любимите цъфтящи растения, калцеоларията е сред трудните за отглеждане в домашни условия. Основното затруднение възниква заради изискването й температурата в помещението да се движи в границите 6-10 градуса през зимата и не повече от 15 градуса по време на цъфтежа. Нуждае се от много светлина, но не и от пряко слънчево огряване. Най-подходящи за нея са северните первази и балкони. Обича влагата – както въздушната, така и почвената, но и много лесно загнива при пръскане, когато времето е облачно и влажно. Също така не бива да се застоява вода в подложката на саксията. Обикновено калцеоларията се отглежда само една година и през късната есен се изхвърля. Ако обаче вашето растение е здраво, може да се опитате да го запазите и за следващата година. За целта след прецъфтяването трябва да го изрежете ниско и да го поставите на прохладно и тъмно място за 1,5-2 месеца. Полива се рядко, колкото да не пресъхне съвсем почвата. Когато се появят връхчетата на новите стъбла, растението се пренася на светло и също така прохладно място. Започва редовно внимателно поливане и подхранване през 2 седмици с минерални торове за цъфтящи растения. За съжаление въпреки усилията калцеоларията няма да бъде така хубава, както е била предишната година.

Калцеоларията се размножава със семена. Тъй като те са много дребни в домашна обстановка това се реализира трудно. За сведения на любопитните в 1 грам има 20 000 семена. Те се засяват през април върху смес от ситно пресята листовка и тор. Не се покриват с почва, а със стъкло и хартия. При температура 16-18°С поникват за 15 дни. Пикират се няколко пъти. Още в ранна възрат се премахват връхчетата за да се предизвика силно разклоняване и изобилен цъфтеж.

Почвената смес за засяването е от равни части торф и листовка. Семената сеа дребни и не се засипват, а само се натискат във влажния субстрат. Държат се на светло, но без слънце. Поникват след 2 седмици.

Трябва да знаете, че когато се грижите за калцеолария, не трябва да забравяте за трите "НО" Тъй като произхожда от мъгливите влажни области на Перу и Чили, чехълчето предпочита в помещенията въздухът да е влажен, НО никога да не пръскате листата му. Ако съчетаете този фактор с една сравнително ниска температура около 10-15°С, то дълго време ще са радвате на красотата на тези приказни стайни цветя.

Важно е да знаете, че растенията обичат много ярка светлина, НО не понасят  прякото слънчево греене. Помислете какво място да им отредите.

Тъй като листата са с голяма изпарява повърхност и цветовете са много на брой то растенията имат изключителна потребност от вода. Да, НО не понасят преовлажняване на почвата. Затова трябва да поливате често, с малки дози, които да се изразходват бързо.

Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но не пряка.
Вода:Полива се редовно, но внимателно.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: Редовно с минелални торове за цъфтящи растения.