Френското грозде не е от обичайните ягодоплодни видове в градината, но от това губят нейните стопани. Принадлежи към род Ribes, който обхваща около 150 вида. В нашата страна, в някои градини ще забележите по няколко храста от  бялото и червеното френско грозде, но от черното френско грозде, известно като касис, се заема по-голяма площ. От него са създадени и над 800 сорта. Касисът се отглежда в Русия още от ХІ век, а в Западна Европа - от ХVІІІ век. В природата различни видове растат в Европа, Азия и Северна Америка.

Голямата популярност, която получи френското грозде, и най-вече касисът, се дължи на чудодейните свойства на плодовете, като резервоари на ценни вещества и витамини. Касисът превъзхожда всички останали ягодоплодни видове по съдържание на витамин С - 120 - 320 мг% , който е стабилен и не се разгражда лесно при преработка на плодовете. Плодовете са и едни от най-богатите на витамин Р (цитрин), както и на каротин,Ценен и разнообразен е  минералният им състав - соли на калия, фосфора, калция, магнезия, желязото, микроелементи. Затова плодовете на касиса действат благотворно и лечебно - укрепват сърцето и тонизират кръвното налягане, подпомагат лечението на някои заболявания - на бъбреците, на черния дроб и на червата. Не случайно продуктите от касис са сред задължителните храни за космонавтите. съдържат и още много други витамини в по-малъко количество, полезни органични киселини и са богати на пектин.

Плодовете на червеното и бялото френско грозде също са много полезни и лечебни, особено за диабетиците. Витамините С и  Р са в по-малки количества, но при другите съставки се доближават до тези на касиса.

Френското грозде е многогодишен храст, висок 1,5-2 м. В зависимост от сорта е изправен, полуизправен, силно или средно растящ. Основните клони и разклоненията са толкова по-силни, колкото от по-ниско разположени са пъпките в храста, от които израстват. Цветните клончета показват каква е силата на растението. При намаляване на растежа, трябва да се  направи по-силна резитба, съчетана с торене и поливане. Обикновено най-много и най-едри плодове се образуват по силните едногодишни и двугодишни основни клони. За да раждат растенията много, е необходимо всяка година да се изрязват ниско до земята по-старите (над 3 години) издънки.

Касисът цъфти сравнително рано през пролетта - в продължение на две седмици от средата на април. В сравнение с другите овощни видове цветовете на касиса са по-устойчиви на пролетните мразове и слани, но не е изключено те да нанесат сериозни повреди. Затова при избора на място за засаждане на френско грозде трябва да избирате места, които са защитени от късни мразове. Вегетацията на червеното и бялото френско грозде настъпва с около десетина дни по-късно от тази на касиса, затова имат по-добра устойчивост от него на неблагоприятните студове.

Изисквания

Въпреки че  френското грозде е сред най-студоустойчивите  овощни видове, то не е защитено от повратните студове, които могат да повредят цветовете. През зимата по време на дълбокия покой храстите издържат до - 25 градуса. Вероятност от измръзване има след като растенията излязат от дълбокия покой. Цветовете издържат до -2 - 3 градуса, а пъпките до - 3,5 - 5 градуса. Ниските температури по време на цъфтежа пречат на нормалното опрашване и оплождане, и често изресяват. Ако по време на цъфтежа и около десетина дни след него настъпи силно затопляне и продължително засушавяне, част от завръзите окапват.

Касисът е растение на влажния и прохладен климат, не понася силните горещини и продължителните засушавания през лятото. Когато и почвата е суха, листата окапват, плодовете узряват преждевременно, остават дребни и лесно падат. Влагата е необходимо условие за развитие на растенията, затова добре понасят поливането.

Растенията обичат светлината, но понасят и леко засенчване. Те предпочитат богати на хранителни вещества почви, богати на хумус песъчливо-глинести и глинесто песъчливи и с подпочвена вода, не по-висока от 80 см със слабо кисела и неутрална реакция.

Червеното и бяло френско грозде не се различаваот съществено от касиса по изискванията му към климатичните и почвените условия, но понасят по-леко временни засушавания и горещини. Те са малко по-устойчиви на зимни студове, макар че ниските температури по време на цъфтежа могат да причинят изресяване на цветовете. Малко по-невзискателни са към почвената и въздушната влажност. Обичат защитените от ветровете, но проветриви места. Не трябва да се засаждат на терени, които задържат вода, както и на леки песъчливи, кисели и алкални почви.

Отглеждане

Френското грозде се размножава чрез вкореняване на зрели и зелени резници, чрез хоризонтални и вертикални отводи, чрез разделяне на храста, чрез присаждане и за селекционни нужди със семена. Най-често се практикува размножаване чрез вкореняване на резници. Размножаването чрез присаждане се ползва най-вече за декоративни цели, когато вместо храст се оформя със стъбло на височина 1 - 1,5 м. За подложка служи главно златистото френско грозде (R. aureum), а понякога и миризливото френско грозде (R. odoratum).

Предпосадъчната обработка на почвата не се различава от тази за малините и къпините .

Френското грозде се засажда предимно през есента след листопада, може и рано напролет, но преди да започне вегетацията. Разстоянията между редовете е 2-2,5 м и 1,5 м между растенията.

Резитба

Клончетата на новозасаденото френско грозде се режат на две пъпки. При втората резитба след засаждането едногодишните клонки се режат на 3 до 5 пъпки, а израслата от земята клонка на около 15 см над земята, останалите издънки, ако са повече от една, се премахват. Третата резитба след засаждането е подобна на втората. След третата резитба храстът се оформя и се правят резитби за получаване на плодовете. При тези резитби е необходимо да се има предвид, че при френското грозде плодните пъпки се образуват върху едногодишните клончета. Най-много плодни клончета израстват върху двегодишните и тригодишните клонки на храста. При по-старите от три години клонки има съвсем малко плодни клончета. Затова старите клонки трябва да се премахват. Вместо тях от основата на храста израстват нови клонки , които заместват старите. При сгъстяване на храста трябва и от вътре да се прорежда, за да прониква в него достатъчно светлина и въздух. От израслите при основата клонки, само една част от тях се оставят за заместители на старите, а останалите се унищожават.

Сортовете

От касиса се използват сортовете Силвергитер Шварце, Минай Шмирев, Белоруская Сладкая, Победа, Бел Ломонд, Болдуин и др., а от  червеното и бялото френско грозде - Жокер ван тест, Виерланден рот, Херос, Версайлези пирос, Уайлдер, Красная виконе, Белая урожайная и др.