Хойхерата е едно от най-модните цветя в света, като по популярност отстъпва единствено на хостата. Със своите ярки и наситени багри листнодекоративните хойхери могат да украсят всяка градина, а цъфтящите сортове придават лекота и елегантност на цветните композиции. Освен красиви и ефектни, те са и непретенциозни, устойчиви на болести и вредители и лесни за отглеждане.

Родът Хойхера (Heuchera) от семейство Каменоломки е представен от 70 вида, разпространени в горите на Северна Америка. Това са многогодишни тревисти растения, достигащи на височина около 50 см. Развиват силно коренище. Листата са събрани в прикоренова розетка. Те са на дълги дръжки, длановидно нарязани на  5 до 9 дяла, назъбени. Цветовете са дребни, многобройни, разположени на върха на нежни стъбла, които излизат измежду листата.

Ботаническото име цветето е получило в чест на немсия ботаник Хойхер. Англичаните го наричат петнист здравец, а у нас е известно като "сълзата на поета".

От недотам ефектните природни видове хойхера съвременните селекционери са създали оригинални, приказно красиви сортове, които печелят обичта на цветарите по целия свят. Трудно е да се опише фантастичната хубост на растенията с листа, обагрени в червено-лилаво с метален блясък, рубинено-аметистови, шоколадово-черни, бронзово-пурпурни,, червено-кафяви със сребристи шарки, вишневи с (снимка) оловносиви петна, зелени със златисти жилки, захарнобели със зелени пръски, кехлибарено-оранжеви и какви ли не още...

Хойхерите са, общо взето, невзискателни растения. Те могат да растат както на открито слънчево място, така и на сянка. Но в такива случаи рискуваме да погубим типичното за отделните сортове оцветяване на листата, както и да променим сроковете и интензивността на цъфтежа. Затова се препоръчва да растат на шарена сянка. Все пак при покупката на растенията трябва да се осведомим за изискванията им към светлината.

Почвата трябва да е лека, хумусна и влажна, но не и такава, която задържа излишна влага. Хранителните вещества не бива да са в излишък, затова не се препоръчва често и обилно торене. По-добре е да оставим хойхерата гладна, отколкото да я прехраним. Същото се отнася и до поливането - крайностите трябва да се избягват.

Тъй като корените имат склонност да излизат над почвата, хойхерите редовно трябва да се загърлят и засипват. Освен това трябва на 4-5 години да се разделят туфите, на които средата се е оголила, и да се засаждат на нови места. Така и най-лесно се размножават. Размножаването със семена също не е трудно, младите растения зацъфтяват на третата година.

Тайните на успеха

Светлина: Шарена сянка.

Вода: Умерено поливане.

Подхранване: Не е нужно.