Патисоните, наричани "летящи чинии", са познати от сравнително скоро на българина. Формата на плодовете е много интересна и това е една от причините любителите да искат да имат този вид в градината си. Патисоните напълно заместват готварските тиквички. Удоволствието е голямо, когато се приготвят с желание от домакинята заради вкуса и изисканата им форма. На трапезата те привличат окото. По състав на хранителните вещества не се различават от роднините си. Плодовете са богати на захароза, минерални соли и витамини, а най-високо е съдържанието на провитамин А. В същото време изпълняват и чисто декоративна функция в двора с интересната си форма.

Поради произхода си - топлите области на Африка и Мала Азия, патисоните не понасят студа. Младите растения не могат да изтърпят дори слабите пролетни слани. А при температура под 5 градуса окапват цветовете и младите завръзи. За да поникнат семената са необходими поне 12 градуса над нулата. Най-добре растат и се развиват при температура 25-28 градуса.

За да отглеждате тези красавици трябва да им изберете добре огрявано от слънцето място. Те са много чувствителни към засенчването, не понасят и сгъстен посев. Даже облачното време може да предизвика смущения в цъфтежа, в оплождането и в образуването на плодовете. Взискателни са и към влажността, най-вече през периода, когато се формират завръзите. Затова поливането е задължително. Продължителните сухи и силни ветрове не са благоприятни за растенията. Още нужна им е рохкава и добре аерирана почва, богата на хранителни вещества. Обилното наторяване особено с органичен тор е задължително, за да се развиват добре растенията и да плододават обилно.

Патисоните са едногодишни. Кореновата система е добре развита, но тя трябва да изхранва дългото стъбло, което при някои сортове достига до пет-шест метра. Понякога е и по-късо - около 60 см както е при тиквичките, когава растението е със скъсени междувъзлия и има храстовиден вид. Листата са едри и силно изпаряват влагата, затова патисоните трябва да се отглеждат при поливни условия. Еднодомни са - с женски и мъжки цветове на едно растение. Плодовете са красиво обагрени.

Първо се правят гнезда на разстояние метър на метър. Засяват се, когато се затопли трайно времето и почвата на дълбочина десетина сантиметра стане повече от 12 градуса. Тогава във всяко гнездо се поставят по три-четири семена.След като се появят растенията, се избира най-силно развитото, останалите се изскубват. Но може първо да се отгледа разсад, така по-рано ще има плодове. Семената се поставят в кофички, пълни с торопочвена смеска. След около 25-30 дни стръковете са готови за засаждане в гнездата. Тогава растенията са във фаза втори или четвърти същински лист. Не бива разсадът да прераства.