Всички познаваме това нежно растение, което украсяваше первазите на нашите баби. Въпреки че отдавна не е между модните цветя, забравата му е съвсем незаслужена. Като стайно растение детелинката се е появила още през XVII век, когато била  пренесена от Южна Африка и Южна Америка и веднага придобила популярност заради красотата си. Ефектното и твърде лесно за отглеждане е представител на многочисления род Oxalis, разпространен в предимно в топлите страни, като някои видове растат и в нашите географски ширини, например заешкият киселец. На гръцки името означава кисел, защото растенията имат кисел вкус. Това са многогодишни тревисти растения с нежни три-  или четириделни листа на дълги дръжки и фини цветчета с различна багра – обикновено розова или медночервена до виолетова. Подземните части са клубенчета. Любопитна особеност на детелинките е свойството на узрелите плодове да се “взривяват”, като разпръскват наоколо дребни рижи семенца.  С настъпването на мрака, при буря или при силно припичащо слънце или при докосване на цветовете детелинките реагират като мимозите - цветовете бавно се затварят, а листата се свиват и навеждат надолу.

Най-често в домовете се среща четирилистната детелинка (Oxalis deppei), която има червено-кафяво петно в центъра на листчетата. Счита се, че тя носи късмет на притежателите си.  Цъфти с малиновочервени цветове до късна есен и в някои страни има традиция да се  подарява за Рождество цъфтяща детелинка за щастие. През зимата често листата й умират и растението почива при около 8-10 градуса.

Другият често отглеждан вид е трилистната детелинка с тъмни червено-кафяви листа с почти черни жилки, която, дори когато не цъфти, е достатъчно декоративна. Когато вечер листата се свият, те напомнят кацнали прелестни пеперуди.

Детелинките лесно се размножават  с клубенчетата, които се образуват обилно. Те се засаждат по 8-10 броя в саксия и се засипват с 1 см почва. Обикновено това става напролет при пресаждането, но може по всяко време. Почвата трябва да е лека и хранителна. Добре се развиват на добре осветено, но не припечно място. Поливат се умерено. Не боледуват и не се нападат от вредители.

Тайните на успеха

Светлина: Обича добро осветяване, но понася и полусянка.

Вода: Умерено полеване, през зимата ограничено.

Влажност на въздуха: Умерена, но реагира добре на лятно пулверизиране.

Пресаждане: Всяка пролет.Подхранване: Двукратно през лятото.