Делоспермите са измежду широко разпространените южноафрикански сукуленти. Родът им включва около 100 вида, кой от кой по-красиви. Повечето видове са полухрастчета с вдървесиняващи се стъбла или почвопокривни тревисти растения със сукулентни листа. Голяма част от тях имат водозапасяващи образувания по корените във вид на малки клубенчета или разраснали се коренища. За някои се твърди, че издържат на минусови температури, но повечето се отглеждат изключително като стайни цветя.

На гръцки името делосперма означава “открито семе” и е свързано с особеностите на строежа на плода.

Най-често в домовете може да се срещне ежоподобната делосперма (D. еchinatum). Тя има тънки полуизправени стъбла с височина около 30 см. Листата са разположени обикновено срещуположно или на кръст, с яйцевидна или кръгла форма, дълги около 1,5 см. Цветът им е яркозелен и са покрити с папили – прозрачни брадавички, които създават впечатление, че растението е покрито с бодлички. Цветовете са единични, обагрени в жълто, около 1,5 см в диаметър и  отдалече приличат на цветовете на глухарчето.

През цялата година това пустинно растение изисква силно слънчево огряване. През лятото е добре да се изнесе и на открито на балкона или в градината. През това време се полива умерено, като се внимава да не се задържи излишна влага, защото корените загниват лесно.  От ноември до края на март вода не се дава, за да протече успешно периодът на покой. Колкото и високи да са летните температури, цветето ще е доволно. През зимата обаче топлината не бива да надхвърля 10-12 градуса и не бива да пада под 8.

Пресажда се  само когато корените напълно обхванат саксийната пръст и започнат да излизат през дренажните отвори. Използва се или готова почва за сукуленти, или се приготвя от 1 част листовка, 2 части промит речен пясък, 1 част глина и 1 част торф. Съдовете трябва да са широки и плитки, като около 1/3 от дълбочината се запълва с едър пясък за дренаж. Не е излишно да се постави и слой едър пясък върху повърхността на почвата. Освен че ще предпази растението от загниване, той ще внесе и допълнителен декоративен акцент.

Тези цветя не се нуждаят от подхранване, освев в случаите, когато не са пресаждани 2-3 години. Тогава през лятото се поливат 1-2 пъти със силно разреден разтворим тор за кактуси.

Размножаването на делоспермите става лесно както чрез семена, така и с резници. Семената се засяват през декември-януари. При стайна температура поникват за седмица-две. Младите делосперми нарастват бързо и обикновено през юни може да се очакват първите цветчета. Не е трудно да се вкоренят и резници през цялата година. Те се засаждат в пропусклива почва за вкореняване, която се поддържа непрекъснато леко навлажнена. В никакъв случай не бива да е мокра, защото много бързо ще загният и загинат. През лятото и есента може да се вкоренят без проблеми и отделни листенца.

Делоспермите се чудесни растения за алпинеумите и рокариите. Съдовете с тях се вкопават или се замаскират на места, където не се задържа излишна вода и слънцето припича през целия ден. През есента се прибират в стаите.