Големите листа на този храст, които приличат на палмови, стават оранжеви, червени или пурпурни наесен. Цветовете са незначителни, но в края на 4 лятото женските растения се украсяват с 15-сантиметрови класове от малки алени плодчета. Храстът не е придирчив, но трябва редовно да го подкастряте.                                                                      

СОРТОВЕ: Най-често ще срещнете R. typhina. Клоните достигат 3,6 м дължина, ако не ги подкастряте. Лесно пуска издънки, което го прави неподходящ за засаж­дане в морава. R. typhina 'Laciniata' е с дълбоко нарязани папратовидни листа. По-дребен е R. glabra, който също има разновидност с папратовидни листа (R. glabra 'Laciniata').

МЯСТО И ПОЧВА: Всякаква градинска почва. Най-добре се чувства на слънце.

ПОДКАСТРЯНЕ: През февруари отрежете стъблата до 30 см над почвената повърхност.

Влакнестият шмак (Rhus typhina) е култивиран и заселен в много паркове и градини. Красивата му ажурна корона го прави много желан за градина с тревна площ, единично или в групи. Рус тифина принадлежи към семейството на смрадликите и представлява храст или дърво. Листата й опадват през есента. На височина достига 6-8 м. Не израства много, защото се разклонява още от млада възраст. Листата са удължени яйцевидно. На лицевата страна са лъскавозелени, а на обратната - сиво-зелени и разположени срещуположно на клонките. Красотата на листата се проявява наесен, когато започват да променят своята окраска от оранжева до пурпурночервена преди да опадат. Влактесният шмак цъфти през юни - юли. Цветовете са дребни жълто-зелени, събрани в гроздовидни гъсти съцветия. През септември и октомври започват да зреят плодовете. През рехавата, прозрачна корона личат червените гроздовидни плодове, които са съставени от семена, обсипани с четинести власинки, приличащи на фенери. Плодовете се запазват и след окапването на листата му.
Влакнестият шмак не е взискателен към почвата. Използва се като растение срещу ерозията. То е светлолюбиво и сухоустойчиво. Най-подходящи градини за рус тифината са с камениста почва на голи припечни места. През септември до средата на октомври, преди мразовете, плодовете имат пурпурночервен цвят, който от ниските температури потъмнява и така светещите фенерчета започват да гаснат, но не падат от клоните, а здраво се държат за тях и през зимата. Не се страхувайте да засадите екземпляр от растението дори и в студени райони, тъй като то е много мразоустойчиво, със здрава коренова система.
Макар влакнестият шмак да плододава редовно и семената да са с висока кълняемоспособност, не се използва семенният начин на размножаване, защото е много бавен. Размножава се чрез коренови резници. Принципът е като при зелените резници. Много е важно да се знае, че влакнестият шмак съдържа много смолни канали и съдържание на танин.