Люлякът е често срещан в храстовия бордюр. Видовете, които цъфтят през май и началото на юни, са почти винаги сортове на S. vulgaris, обикновения люляк. Цъфте­жът е кратък, около три седмици, ароматът и размерът на цветовете компенсират това. Тези сортове растат във всякаква почва и може да достигнат височина над 3,6 м, но не ги пренебрегвайте. Подхранвайте и мулчирайте всяка година, отстра­нявайте редовно мъртвите цветове и издънките. През първия сезон след засаждане премахвайте цветоносните пъпки след образуването им.

СОРТОВЕ: Във всеки градински център ще намерите разнообразие от сортове на S. vulgaris. Някои са с обикновени цветове - 'Marechal Foch' (яркорозови), 'Souvenir de Louis Spaeth' (виненочервени), 'Charles X' (пурпурночервени), 'Maud Notcutt' (бели), 'Primrose' (бледожълти) и 'Esther Staley' (розови). Останалите са с кичести цветове - най-популярни са 'Charles Joly' (тъмно пурпурночервени), 'Katherine Havemeyer' (бледолилави), 'Michel Buchner' (лилави), 'Madame Lemoine' (бели) и 'Mrs Edward Harding' (червени). Видовете на сирингата не са известни колкото едроцветните сортове, но си заслужава да ги отглеждате - S. microphylla (1,5 м, дребни листа и малки гроздове от розови цветове) или S. chinensis (2,4 м, провиснали гроздове от бледолилави цветове). Най-малка е S. velutina, корейският люляк - овален храст, висок около 1,2 м, цъфти с бледолилаворозови цветове през май.

МЯСТО И ПОЧВА: Всякаква градинска почва, но най-подходяща е варовитата. Изберете слънчево място.

ПОДКАСТРЯНЕ: Отстранете тънките и нераждащи клонки веднага след прецъфтяване.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Отгледаните в разсадник екземпляри на известните сортове обикновено се пресаждат, но видовете може да се размножават чрез залагане на зелени резници в сандъче през лятото.