Голям род от градински храсти със сортове, които дават багри за през цялата година и служат почти за всичко - почвопокривни, преградни, единични растения и храсти за храстовия бордюр. Всички вибурнуми са издръжливи и се чувстват добре във варовити почви. Не е необходимо редовно подкастряне. Вибурнумите се разделят на три основни групи и във всяка ще намерите един или повече градински любимци - зимноцъфтяща, пролетноцъфтяща и есенна група, при която основното са плодчетата и баграта на листата.
СОРТОВЕ: Зимноцъфтящата група съдържа популярния V. tinus (Laurustinus). Вечнозелено растение, високо 1,8-3 м, с гроздове от розови пъпки и бели цветчета между декември и април. Старият любимец V. fragrans (V. farreri) цъфти с гроздове от ароматни бели цветове от ноември до февруари. С по-големи, но също ароматни цветове е V. bodnantense. Про-летноцъфтящата група е с дребни бели цветчета, събрани в големи плоски съцветия или „снежни топки - V. carlesii (1,2 м, бели ароматни цветове в стегнати куполи през април и май), V. burkwoodii (1,8 м, подобен на V. carlesii, но по-висок и вечнозелен), V. rhytidophyllum (3 м, отглежда се заради огромните вечнозелени листа с ясно изразени жилки и червените плодчета), V. opulus 'Sterile' (2,40 м, бели, топчести съцветия) и V. plicatum 'Lanarth' (1,5 м, бели дисковидни съцветия). В последната група е V. opulus, c огнени листа и червени плодчета наесен и V. davidii, със сини плодчета.
МЯСТО И ПОЧВА: Предпочита добре култивирана почва с много хумус. Повечето вибурнуми се чувстват добре на ярко слънце.
ПОДКАСТРЯНЕ: Не е необходимо - скъсете старите или счупени клонки след прецъфтяване (листопадни) или през май (вечнозелени видове).
РАЗМНОЖАВАНЕ: Чрез отводки наесен или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Калината - Viburnum Carlesii - е листопаден храст, висок до 2 м, с широко яйцевидни или елептични листа. Те са с гъсто окосмена долна повърхност и със звездовидни власинки по младите клонки. Цветовете са бели, ароматни, събрани в гъсти полукълбести щитчета. Цъфти през април-май. Плодът е овален, черносин и узрява през октомври. Този вид произхожда от Корея. У нас се отглежда в парка "Врана". Изисква по-влажни и плодородни почви. Издържа без повреда до - 20 градуса.
Черна калина (Viburnum lantana) - храст, висок до 2,5 м, с гъста корона и белезникаво окосмени млади клонки. Листата са яйцевидно овални, леко назъбени покрая и с гъсто влакнесто окосмена страна. Те се запазват на храста до късна есен с яркочервена окраска. Цветовете са жълто-бели, събрани във връхни сенникови метлици, които се появяват през май-юни и по-късно. Плодът е овален, сочен, в началото на зреенето червен, а по-късно черен. Семената се нуждаят от продължителна стратификация. У нас е масово разпространен в смесените широколистни гори, най-често по сухи каменливи и припечни склонове. Сухоустойчив и невзискателен към почвата вид, подходящ за единични и групови засаждания. (снимка)
Червената калина (Viburnum opulus L) прнадлежи към сем. Бъзови. Наричат я още картоп, тутунига, гирмиж, снежна китка, снежник. Червената калина е широко разпространен храст из цялата страна. Среща се по влажните и сенчести места, край потоци, в покрайнините на горите. Съществуват два вида - едроплодна и дребноплодна. На височина храстът или малкото дръвче може да достигне около 2 м височина. Младите й клонки са покрити с власинки. Кората й е сива или тъмнокафява, много грапава при старите разклонения и гладка при новите. Още от земята растението се разклонява. Листата са едри, назъбени, отдолу влакнести. Цветчетата са малки и бели, събрани в плоски щитовидни съцветия. Най-външните цветове са безплодни, с плоско венче, няколко пъти по-едри от вътрешните, които са звънести. Червената калина цъфти през май и юни. Размножава се чрез стъблени резници и семена. Плодовете са малки, червени, сочни, топчести, лъскави, с малка костилка, на гроздове. Узряват през септември-октомври, но се задържат дълго време след опадане на листата - понякога до февруари на следващата година. Берат се когато са в пълна зрелост. Много са сочни и лесно се смачкват, затова китките се отрязват с нож или ножица и се поставят в плитки кошници. След падането на сланите и настъпването на силните студове плодовете измръзват, но не се повреждат. Това подобрява вкусовите им качества. Горчивината им намалява. Презрелите и осланените плодове са по-подходящи за преработване, особено за приготвяне на вино. (снимка)
Вечнозелената калина - Viburnum rhytidophyllum - е вечнозелен храст висок до 4 м, с широко ланцентни, лъскави тъмнозелени, грапави, до 25 см дълги листа, с гъсто влакнеста долна повърхност. Цветовете са кремавобели, събрани във връхни едри щитове, появяващи се през април, май. Плодовете са овални с червена, а после синьо-черна окраска. Узряват през септември-октомври. Този храст произхожда от Централен и Западен Китай. У нас расте в парковете "Врана", "Евксиновград" и София. Понася без повреда до -20 градуса. Издържа добре засушаванията, но най-добре расте на влажна и плодородна почва. Особено ценен е заради листната си маса и красивите си плодове. (снимка)
Яну | Фев | Мар | Апр | Май | Юни | Юли | Авг | Сеп | Окт | Ное | Дек |
Яну | Фев | Мар | Апр | Май | Юни | Юли | Авг | Сеп | Окт | Ное | Дек |
Коментари | Напиши коментар | Скрии коментарите