Начало › Растения › ЕнциклопедияХрасти › Калина (VIBURNUM)

Калина (VIBURNUM)

16.09.2010 | Коментари (0)

Калина (VIBURNUM)

Вид: вечнозелено
Ароматни: Цветове
Подходящи за:
Привлича: пчели птици
 

Голям род от градински храсти със сортове, които дават багри за през цялата година и служат почти за всичко - почвопокривни, преградни, единични растения и храсти за храстовия бордюр. Всички вибурнуми са издръжливи и се чувстват добре във варовити почви. Не е необходимо редовно подкастряне. Вибурнумите се разделят на три основни групи и във всяка ще намерите един или повече градински любим­ци - зимноцъфтяща, пролетноцъфтяща и есенна група, при която основното са плодчетата и баграта на листата.

СОРТОВЕ: Зимноцъфтящата група съдържа популярния V. tinus (Laurustinus). Вечнозелено растение, високо 1,8-3 м, с гроздове от розови пъпки и бели цветчета между декември и април. Старият любимец V. fragrans (V. farreri) цъфти с гроздове от ароматни бели цветове от ноември до февруари. С по-големи, но също ароматни цветове е V. bodnantense. Про-летноцъфтящата група е с дребни бели цветчета, събрани в големи плоски съцветия или „снежни топки - V. carlesii (1,2 м, бели ароматни цветове в стегнати куполи през април и май), V. burkwoodii (1,8 м, подобен на V. carlesii, но по-висок и вечнозелен), V. rhytidophyllum (3 м, отглежда се заради огромните вечнозелени листа с ясно изразени жилки и червените плодчета), V. opulus 'Sterile' (2,40 м, бели, топчести съцветия) и V. plicatum 'Lanarth' (1,5 м, бели дисковидни съцветия). В последната група е V. opulus, c огнени листа и червени плодчета наесен и V. davidii, със сини плодчета.

МЯСТО И ПОЧВА: Предпочита добре култивирана почва с много хумус. Повечето вибурнуми се чувстват добре на ярко слънце.

ПОДКАСТРЯНЕ: Не е необходимо - скъсете старите или счупени клонки след прецъфтяване (листопадни) или през май (вечнозелени видове).

РАЗМНОЖАВАНЕ: Чрез отводки наесен или заложете зелени резници в сандъче през лятото.

Калината - Viburnum Carlesii - е листопаден храст, висок до 2 м, с широко яйцевидни или елептични листа. Те са с гъсто окосмена долна повърхност и със звездовидни власинки по младите клонки. Цветовете са бели, ароматни, събрани в гъсти полукълбести щитчета. Цъфти през април-май. Плодът е овален, черносин и узрява през октомври. Този вид произхожда от Корея. У нас се отглежда в парка  "Врана". Изисква по-влажни и плодородни почви. Издържа без повреда до - 20 градуса. 

Черна калина (Viburnum lantana) - храст, висок  до 2,5 м, с гъста корона и белезникаво окосмени млади клонки. Листата са яйцевидно овални, леко назъбени покрая  и с гъсто влакнесто окосмена страна. Те се запазват на храста до късна есен с яркочервена окраска. Цветовете са жълто-бели, събрани във връхни сенникови метлици, които се появяват през май-юни и по-късно. Плодът е овален, сочен, в началото на зреенето червен, а по-късно черен. Семената се нуждаят от продължителна стратификация. У нас е масово разпространен в смесените широколистни гори, най-често по сухи каменливи и припечни склонове. Сухоустойчив и невзискателен към почвата вид, подходящ за единични и групови засаждания. (снимка)   

Червената калина (Viburnum opulus L) прнадлежи към сем. Бъзови. Наричат я още картоп, тутунига, гирмиж, снежна китка, снежник. Червената калина е широко разпространен храст из цялата страна. Среща се по влажните и сенчести места, край потоци, в покрайнините на горите. Съществуват два вида - едроплодна и дребноплодна. На височина храстът или малкото дръвче може да достигне около 2 м височина. Младите й клонки са покрити с власинки. Кората й е сива или тъмнокафява, много грапава при старите разклонения и гладка при новите. Още от земята растението се разклонява. Листата са едри, назъбени, отдолу влакнести. Цветчетата са малки и бели, събрани в плоски щитовидни съцветия. Най-външните цветове са безплодни, с плоско венче, няколко пъти по-едри от вътрешните, които са звънести. Червената калина цъфти през май и юни. Размножава се чрез стъблени резници и семена. Плодовете са малки,  червени, сочни, топчести, лъскави, с малка костилка, на гроздове. Узряват през септември-октомври, но се задържат дълго време след опадане на листата - понякога до февруари на следващата година. Берат се когато са в пълна зрелост. Много са сочни и лесно се смачкват, затова  китките се отрязват с нож или ножица и се поставят в  плитки кошници. След падането на сланите и настъпването на силните студове плодовете измръзват, но не се повреждат. Това подобрява вкусовите им качества. Горчивината им намалява. Презрелите и осланените плодове  са  по-подходящи за преработване, особено за приготвяне на вино. (снимка)

Вечнозелената калина - Viburnum rhytidophyllum - е вечнозелен храст висок до 4 м, с широко ланцентни, лъскави тъмнозелени, грапави, до 25 см дълги листа, с гъсто влакнеста долна повърхност. Цветовете са кремавобели, събрани  във връхни едри щитове, появяващи се през април, май. Плодовете са овални с червена, а после синьо-черна окраска. Узряват през септември-октомври. Този храст произхожда от Централен и Западен Китай. У нас расте в парковете "Врана", "Евксиновград"  и София. Понася без повреда до -20 градуса. Издържа добре засушаванията, но най-добре расте на влажна и плодородна почва. Особено ценен е заради листната си маса и красивите си плодове. (снимка)

 

Засаждане по месеци

Яну Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек

Цъфтеж

Яну Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек
            
 

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар