Има две ясно разграничени групи - на едните листата опадват през зимата, а другите са вечнозелени. Първата група се състои от големи храсти или дървета, които се отглеждат заради ефектните плодчета и пъстрите есенни листа. Полезни растения, особено във варовита почва, но не са толкова популярни, колкото вечнозелените. Към вечнозелените спадат пъстролистните почвопокривни сортове на Е. radicans и изправените храстовидни форми на Е. japonicus. Задължителни са за всеки храстов бордюр, но привличат черните мушички, а плодчетата са отровни.

СОРТОВЕ: В групата на листопадиите основният вид е Е. europaeus. Достига над 6 м височина, овалните му листа стават розови или червени наесен, а заоблените плодчета се разцепват и показват оранжевите си семенца. Още по-забележителни са сортът Е. europaeus 'Red Cascade' и новият член на групата Е. alatus.

Вечнозелените сортове се отглеждат заради красотата на листата им, които пълзят по стените като бръшлян. Ще ги откриете в каталозите като Е. radicans или Е. fortunei radicans. Предпочитан сорт е Е. radicans 'Silver Queen'. Ако искате нещо по-високо, особено за жив плет в крайбрежни области, изберете Е. japonicus. Пъстролистните му форми 'Ovatus Aureus' и 'Aureopictus' са особено колоритни.

МЯСТО И ПОЧВА: Всякаква градинска почва. На слънце или полусянка, но листопадните и пъстролистните видове предпочитат яркото слънце.

ПОДКАСТРЯНЕ: Малко или никакво подкастряне, но ако се налага, направете го през май. Подрежете живия плет от Е. japonicus през май и отново в началото на есента.