Липите са популярни градински растения. Сърцевидните им листа се разтварят рано напролет и остават по клоните до късна есен. През юни и юли се появяват дребни ароматни цветове, а след тях твърди граховидни плодчета. Листните въшки често нападат липата. Те произвеждат лепкава медна роса, която пада от дървото, става черна и плесенясва.

СОРТОВЕ:  Дребнолистната липа (Tilia  parvifolia) е най-широко разпространена у нас. Висока е до 25 м. Стъблото е силно разклонено и образува гъста, почти топчеста корона. Младите клонки са силно влакнести, впоследствие голи, маслинено зелени или въз червени. Пъпките са топчести с яйцевидна форма. Листата са закръглени, леко асиметрични. Отгоре те са тъмнозелени, а отдолу синкавозелени и покрити в ъглите на жилките с ръждиви власинки. Листата са най-малки по размери от листата на всички други липи. През есента добиват красива светложълта окраска.
Цветовете, събрани от 3-16 в съцветия, имат сърцевидни заострени, сивозелени и покрая ресничести чашелистчета и обратно яйцевидни, жълтеникавобели  венчелистчета. Плодът е с тънка, трошлива и с неясни ръбове обвивка. Цъфтежът е изобилен и ежегоден. Цъфти в края на юни, а плодовете узряват в края на септември. През първите години растежът на липовите фиданки е бавен, а стъблото силно се разклонява. За формиране на прави стъбла се препоръчва младите фиданки да се изрязват на пънче. Издържа добре засенчването. Вирее върху най-различни почви, но най-добре расте върху дълбоки, умерено влажни и богати на хумус и минерални вещества почви.

Едролистната липа  (снимка) (Tilia  grandifolia) достига до 40 м височина и има широкопирамидална до яйцевидна корона. Има груба и силно напукана почти черна кора. Тя има по-твърди млади клонки и е с по-едри и по-заострени пъпки. Листата са до 18 см дълги, отгоре тъмнозелени, а отдолу са светлозелени и почти голи. Съцветията са образувани от по-малък брой цветове, плодовете са по-големи, топчести, с 4-5 ясно очертани ребра на силно вдървялата и твърда обвивка. Едролистната липа цъфти в средата на юни. Семената са с по-дълъг период на покой. В млада възраст расте по-бързо от дребнолистната. У нас се среща само в планините. Показва пълна привързаност към влажния климат, като образува смесени насаждения в по-влажните и по-топли дефилета. В зеленото строителство се отглеждат формите: със златисти листа, пирамидална, с дълбоко разсечени листа и  лозолистна.

Сребролистната липа (снимка) (Tilia argentea) се отличава от другите видове с по-гъстата си, пирамидално издигната корона. Листата са напластени с бяло от двете страни, когато са млади. Развива се и цъфти през първата половина на юли. Плодовете й узряват към средата на октомври. Съцветието най-често е съставено от 7 или повече силно ароматни цветове. Плодът е едър, топчест, на върха заострен, ръбест и с твърда и гъсто окосмена обвивка. Семената се нуждаят от продължителна стратификация .

Сребролистната липа расте до Дунав, Делиормана и Добруджа. Не се качва високо в планините. Изисква по-топъл климат. Тя е и по-светлолюбив вид. Дава в изобилие пънни и коренови издънки. Понася по-добре сушата на почвата и въздуха. Известна е плачеща форма. Сребролистната липа се използва с голям успех  като единично, групово или алейно дърво.

МЯСТО И ПОЧВА: Влажна почва с добри дренажни свойства на слънце или полусянка.

ПОДКАСТРЯНЕ: Не е необходимо, но ако се наложи, силното подкастряне няма да навреди.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Отделете и засадете вкоренени издънки.