През юни се появяват увиснали китки от ароматни бели цветове, но  се отглежда главно заради грациозната форма и ефектните листа. Расте почти навсякъде и от нея става чудесно единично дърво, но избягвайте ветровитите места, тъй като клоните й са крехки.

СОРТОВЕ: R. pseudoacacia достига над 18 м височина. Дългите листа са съставени от многобройни листенца, стволът е дълбоко набразден. Най-ефектен е сортът 'Frisia' (7,5 м). Листата му остават златистожълти през целия сезон.

МЯСТО И ПОЧВА: Не е капризно - вирее във всякакви почви и при всякакви атмосферни условия. Чувства се добре на слънце и на лека сянка.           

ПОДКАСТРЯНЕ: Отстранете мъртвите и счупените клони през лятото, а не през пролетта.        

РАЗМНОЖАВАНЕ: Отделете и засадете вкоренени издънки наесен.

Бялата акация (Robinia pseudoacacia) достига до 25 м височина и 1,2 м в диаметър, като образува разперена рехава корона със синкавозелена окраска. Кората на стъблото е тъмносивокафява, дълбоко мрежовидно напукана. Пъпките се намират дълбоко в кората под листните белези. Листата са нечифтоперести, съставени от 11-21 нежни целокрайни и овални, до 4 см дълги листчета. Прилистниците са превърнати в бодливи шипове. Белите цветове са събрани в увиснали едри гроздове, появяващи се през май. Плодът е кафяв, плосък боб, съдържащ няколко тъмнокафяви твърдокори семена. Те поникват след стратификация с вряла вода. Плодовете се задържат  върху дървото чак до следващата пролет, дори и по-късно.

Форми: нецъфтяща форма с кълбеста корона и без бодли; Кълбовидна, рядко облистена, цъфтяща; пирамидална, цъфтяща без бодли; с листа съставени от 1-3 листчета ; цъфтяща през цялото лято.

Robinia  hispida е един от най- красивите цъфтящи видове на  Акациевия род. Той е използван широко за единични или групови засаждания. Дърво, високо 3-4 м, със закръглена корона и текоперести листа. Всички части на растението, освен чашката, са покрити с ръждиви власинки. Клонките са без бодли. Цветовете са розови, едри, без аромат, събрани в редки увиснали гроздове, появяващи се през май-юни. Плодът е плосък жлезисто четинест боб. Цъфтежът е изобилен и продължителен. Размножава се чрез облагородяване, тъй като не дава качествени семена.

У нас издържа добре на засушаванията. Почти не страда от измръзване. Той трябва да намери широко приложение в озеленителнатат практика, като единично дърво /солитер/.