Баклата (Vicia faba) е едногодишно растение от сем. Бобови и е един от най-студоустойчивите зеленчуци. Младите растения издържат на ниски температури до минус 4ºС. Голямата студоустойчивост на баклата позволява в южните райони на страната (особено Петричко - Санданския) да се засява през есента. За целта градинарите трябва да изберат подходящо място - слънчево, защитено от ветровете. Почвата трябва да е структурна, богата на хранителни вещества. Преди сеитбата теренът се подготвя, като се почисти от остатъците на предшественика, наторява се, обработва се и се подравнява.

В домашната градина баклата се засява на кавали при разстояние 60 см между кавалите и 40 см в редовете по 3-4 семена в гнездо. Семената се поставят на дълбочина 5-6 см. Посевната норма е 1.2-1.5 кг при дребнозърнестата и 2.0-2.5 кг при едрозърнестата бакла на 100 кв. м.

Грижите през вегетацията се състоят в редовни обработки на почвата, поливане, подхранване и борба с листните въшки.

Беритбите започват когато се оформят зелените шушулки, без да са нараснали зърната в тях - началото на май. Реколтата се прибира на няколко пъти, като не се допуска застаряване на шушулките. Остатъците от реколтата са отличен фураж за добитъка.

По-широко разпространение у нас имат сортовете дребнозърнеста, едрозърнеста и Хиоска бакла. Баклата е богата на захари, минерални соли и  на витамини. Тя издържа  понижаване на температурата, а младите растения - до -10 градуса. Оптималната температура е 18-20  градуса. Добре понася и високите температури. Много е влаголюбива, особено в началните стадии от развитието си.  Към светлината няма особени претенции. Предпочита да заема площи след богато наторени предшественици. Най-подходящи за нея са дълбоките, по-тежки влажни и хумусни почви.