Бодливото грозде е сравнително студоустойчив и не много влаголюбив вид. Може да се отглежда и на по-плитки и сравнително по-бедни почви, със средно кисела до слабо кисела реакция. Успява както на по-леки, така и на по-тежки почви. Не понася силно преовлажнените и  високо ниво на подпочвени води. Сравнително добре се развива и при частично засенчване, което позволява отглеждането му като подкултура в овощните градини. Преди засаждането му почвата обработва на по-голяма дълбочина и  на 1 кв. м се внасят по 4-6 кг угнил оборски тор, 120-130 г фосфорен и 20-30 г калиев.

Най-използваният начин за размножаване на бодливото грозде е чрез вкореняване на положници (хоризонтални) или вертикални отводи. Може да се размножава и чрез разделяне на младите храсти. За методът с положници се използват по-млади храсти, на които предварително се извършва силна резитба.  През пролетта 3-5 едногодишни издънки се полагат в браздички с дълбочина около 6-8 см, като върховете им остават да стърчат над почвата (фиг. 1). След като от пъпките на положниците прораснат леторасти и достигнат 10-15 см те леко се загърлят в основата. След 2-3 седмици се извършва второ загърляне с влажна и рохкава почва. При недостатъчно валежи се полива редовно, за да се получи вкореняване. Отводите могат да се извият и дъговидно, като се прикрепват с дървена кукичка и връхната част от тях остава над почвата. В този случай от един отвод се получава само едно растение. При по-бедни почви желателно е почвата предварително да се натори с угнил оборски тор, както и да се извършат 1-2  подхранвания с азотен тор. До есента издънките се вкореняват и може да се извадят и да се засадят на постоянно място. По-слабите издънки се засаждат за довкореняване.

Най-благоприятният срок за засаждане на бодливото грозде е есента (края на октомври-началото на ноември). Пропусналили сте  този срок, то това можете да направите и през пролетта.  Трябва да е по-рано, преди пъпките да са се разпукнали.

За това растение се избират места, добре защитени от вятъра, с умерена атмосферна влажност и прохладен климат. Затворените котловини не са подходящи, защото цъфти рано и има опасност от слани. Желателно е почвата да е с лек или среден механичен състав и сравнително богата на хранителни вещества.

Задължително мястото се оре дълбоко или се прекопава с права лопата. После се изравнява и се изкопават дупките. На по-бедни почви се внасят 3-4 т оборски тор, 80-100 кг фосфорен и 25-30 кг калиев тор на един декар. В дворовете храстите се засаждат на разстояние 1,2-1,5 м между редовете и 0,7-1 м вътре в тях. Подходящо е да наредите растенията край оградите със съседа. Дупките трябва да са дълбоки 30-40 см и широки 40-45 см. На дъното се насипва рохкава пръст. Към нея е желателно да се добавят и огранични и минерални торове, когато почвата не е наторена предварително.

Садете висококачествени стандартни растения с дължина на кореновата система 20-25 см и височина на надземната част 30-35 см. Преди засаждане корените се опресняват. Растенията се засаджат 5-6 см по-дълбоко от кореновата шийка. Почвата наоколо се притъпква добре и се полива.

Непосредствено след засаждането надземната част се съкращава ниско - на 2-3 пъпки. Не трябва да се оставят много пъпки, защото корените няма да могат да ги изхранят.

 Шпалир от бодливото грозде

Някои предпочитат да отглеждат бодливото цариградско грозде като храст. Други пък харесват това растение да се простира върху телена конструкция. Този начин рядко се използва в промишленото производство, но е популярен в по-малките градини.

Първо трябва да осигурите телена конструкция с височина от 1,20 до 1,50 м. Точният размер зависи от растежната сила на сорта и от почвения тип  - на леки песъкливо-глинести почви храстът ще достигне 1,50 м.

Първият тел се опъва на 30 см от повърхността на почвата, а останалите на по 30-40 см един от друг. Разстояние между коловете е около 6 м. т.е. на всяко шесто до седмо растение се поставя по един кол.

Необходима е и манила, която ще направлява основните клони: трябват по три върви на едно на растение, завързани за всеки от най-долния до най-горния тел. Пригответе си и телчета с дължина около 18 см, с тях ще прикрепвате основните клонки към опънатия тел.

Резитбата е специална

Растенията се засаждат на 0,75 м едно от друго в реда. Между редовете се оставят 1,70 до 2,0 м. Младите основни клони на бодливото грозде дават повече, по-едри и по-качествени плодове. Ето защо растението се формира с три основни клонки от областта на корена или с принадлежащо стъбло с височина около 20 см. Основните клонки не се съкращават. Възможно е малко да се намалят, ако са заразени с брашнеста мана и върховете са покафенели. Между основните клонки не бива да има повече от 25 см.

На всяка основна клонка се оставят 6 до 8 по-силно развити едногодишни клончета напречно на посоката на реда. Всички леторасти по посока на реда се премахват. Те сгъстяват ивицата и затрудняват беритбата. Ненужните - много силни и изправено растящи или много слаби клончета - се премахват изцяло или се изрязват на една до две пъпки. За да не се разширява прекомерно редовата ивица всяка година се съкращават едногодишните клончета, разположени близо до продължителя. Формирани по този начин храстите живеят около 10 години.