Вишната (Cerasus vulgare) е дърво, понякога храст, плодовете на която се използват за компоти, сокове, конфитюри. Вишната е една от най-непретенциозните овошки. Развива се сравнително добро и на по-бедни места без напояване, достатъчно е почвите да са дълбоки и пропускливи. През зимата издържа до минус 30 градуса и много рядко измръзва. Вирее добре във всички райони на страната, при достатъчно дълбока почва, да няма близка подпочвена вода, мястото да не е затворена котловина. Най-добре вирее на богати с хранителни вещества, влагоемни, но не студени почви.

Част от вишните са самофертилни (самоопрашващи се), което позволява да се създават едносортови насаждения. Такива са почти всички стандартни сортове, утвърдени за размножаване у нас. Има и частично самофертилни като Ранна морела, Сладковишня ранна, Монморенси. Самостерилни са сортовете Унгарска, Кохова, Татарица, Хортензия. Те трябва да се засаждат с други, за да се опрашват помежду си.

Още от третата година започва редовно и обилно да плододава.  Овошката ражда всяка година и от едно добре развито дърво могат да се получат до 80-100 кг плодове, а от 1 декар 800-1000, дори до 2000 кг. Има ранно, средно и късно зреещи вишни. Брането продължава около 40-45 дни - от края на май до средата на юли. В различнвите страни се отглаждат над 300 сорта. В групата на морели са с червено оцветен кисел сок на плодовете. Към аморели са вишните, чийто сок не е оцветен, слабо кисел. Вишнапите са кръстоска между вишна и череша. Мараските пък се отглеждат главно в Далмация. Те имат дребни, червено-черни плодове, тъмночервен сок, много кисело и възгорчиво месо. От тях се приготвя прочутият ликьор Мараскин.