Синята жлъчка е многогодишно тревисто растение с ръбесто, покрито с власинки стъбло, високо до 1,2 м. Коренът е месест и вретеновиден. Листата са пересто нарязани, пересто нарязани, продълговато ланцетни, вълнообразно назъбени, приосновните събрани в розетка, а стъблените полуобхващащи стъблото. Цветовете са едри, сини, рядко бели, с къса дръжка, почти приседнали в пазвите на листата. Чашката е петлистна, а съцветието двойно, езичесто, като вътрешният кръг е с къси и разперени листчета, с 5 тичинки и едногнезден яйчник. Плодът е обратно яйцевиден, с хвърчилка, с 1-2 реда люспици. Синята жлъчка цъфти от юни до септември. Расте из сухите и тревисти места, орниците, покрай пътищата до 1200 м н.в. в цяла България.

За медицински цели се събират цъфтящата надземна част и корените на растението. Стръковете се берат по време на цъфтежа от юни до септември. сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените стръкове са със зелен цвят, без мириз и със слабо горчив вкус. Корените се вадят есента м. октомври при завяхване на растението. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушените корени са тъмнокафяви отвън и бели или жълтеникави отвътре, без мириз и с нагарчащ вкус.

Билката има пикочогонно и слабително действие, повишава обмяната на веществата, улеснява храносмилането и възбужда апетита. Употребява се при заболявания на черния дроб, жълтеница, увеличен далак, камъни в жлъчката, стомашна язва, гастрит, трудно уриниране, кръв в урината. Външно - за налагане при отоци, набито, циреи и рани.