Мъжката папрат е многогодишно спорово растение без надземни стъбла. Коренището е дебело, косо, като в задната си част постепенно умира, а в предната част излизат елипсовидни, двойноперести, дълбоко нарязани листа, дълги до 1 м. В основата назъбените части са ясно свързани. Листата отгоре са тъмнозелени, а отдолу - светлозелени с редки косми. Листната дръжка е жълтеникава, в долната си част покрита с ръждивокафяви люспи. Сорите /група спорангии/ се намират от долната част на листата и имат бъбрековидна форма. Отначало са сиви, а след това стават кафяви. Растението спороноси от юли до септември. Расте из сенчестите влажни места, из горите и храсталаците до 1800 м н.в. из всички наши планини.

За медицински цели се събира коренището на растението. Коренищата се вадят ранна пролет м. април или есен м. септември - октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените коренища отвън са тъмно-кафяви, със слаба характерна миризма и стипчиво дразнещ вкус.

Билката чрез съдържанието на флороглуциновите производни /главно филицина/ действа парализиращо, а според някои автори - като протоплазмена отрова при тении, глисти и метил при човека и животните. Народната медицина препоръчва коренището при подагра и ревматизъм. Външно - за бани при хемороиди.