Черният оман е многогодишно тревисто растение, високо до 1 м. Стъблото е разклонено, грапаво и кухо, покрито с косми. Коренището е късо, с дебели и разклонени корени. Долните листа са елипсовидни, едри, стеснени към основата, с дръжка. Горните са седящи, ланцетни, силно окосмени отдолу и слабо отгоре, с мрежеста нарватура. Цветовете са лилави, по-рядко розови или бели, събрани в гроздовидни съцветия, с петлистна чашка, срастнала в основата си, петлистно срастнало в тръбица венче и 5 тичинки. Черният оман цъфти през май - юли. Растението расте из влажните поляни, покрай реките и по ливадите до 900 м н.в. в цяла България. (снимка)

За медицински цели се събират коренищата с корените. Вадят се корените на 2-3 годишни растения ранна пролет м. март - април при развитието на билката или есен м. септември - декември след узряването на семената. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 60°С. Изсушената билка е с тъмнокафяв  или черен цвят отвън и с бял или бледожълт отвътре, с гладък лом, без миризма и със сладникаво слузест вкус. 

Билката има ранозаздравяващо, дезинфекционно и противовъзпалително действие. Употребява се при язва на стомаха и дванадесетопръстника, възпаление на костите, кашлица, бронхит, различни кръвоизливи. Външно - за налагане при отоци, рани и навяхвания.