Есенният минзухар е многогодишно тревисто растение. Корените са грудки, наподобяващи луковици, с тъмнокафява лъскава обвивка, без надземно стъбло. Листата са ланцетни с дъговидно жилкуване, целокрайни, надиплени или плоски по дължината си. При основата си те са обвити от влагалища, излизащи направо от грудката. Цветовете са бледорозови, шестделни, в долната си част - тръбести, с 6 тичинки. Плодът е тригнездна кутийка с многобройни семена. Развитието на листата става напролет, а на цвета - наесен. Растението цъфти през септември - октомври. Расте из ливадите, пасищата, тревистите места и храсталаците до 2000 м н.в. в цяла България. 

За медицински цели се събират семената на растението.  Събират се узрели, но неразпукали плодни кутийки през месеците юни - август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С, като преди това се оставят да доузреят и сами да се разпукат. Изсушените семена са сферични, червенокафяви или черни, без миризма и с горчив вкус.

Билката задържа развитието на раковите тумори. Поради това, че е силно отровна, лечението се извършва само под лекарско наблюдение. Употребявана е в народната медицина при воднянка, подагра, ревматизъм и скарлатинозен нефрит, но е изоставена поради  токсичността. Събира се за фармацевтичната индустрия.