Мехунката е многогодишно тревисто увивно растение с разклонено стъбло, високо до 60 см. Листата са големи, с дълги дръжки, целокрайни, яйцевидни, с малки власинки. Цветовете са едри, бели, разположени поединично в пазвите на горните листа. Чашката е петзъбна, срастнала. Венчето е петлистно с 5 тичинки. Плодът е червенооранжев, увит в оранжева, разрастнала се във вид на мехур чаша, с много семена. Растението цъфти през юни - юли. Расте из  храсталаците, редките гори и сенчестите места, нарядко в цяла България.

За медицински цели се събират плодовете на растението. Плодовете се берат след узряването им през септември - октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушената билка е с оранжев цвят, без миризма и с кисел вкус. 

Билката има пикочогонно, дезинфекциозно и противодиабетично действие. Употребява се при захарна болест, камъни в бъбреците и пикочния мехур, воднянка, подагра, жълтеница, стомашни кръвоизливи, трудно уриниране, хемороиди. Външно - за компреси при рани, набито, вътрешни кръвоизливи.

Внимание! Плодът се употребява без външната мехуреста част, която е отровна.