Кървавичето е многогодишно тревисто растение с дебело змиевидно извито коренище, като отвън е черно, а при разрязване - розово червено. Стъблото е високо до 1 м, неразклонено, долните листа са яйцевидни, продълговати до продълговато ланцетни, като в основата са стеснени в дръжка. Средните са по-дребни, с къса дръжка, обхващащи в основата стъблото. Най-горните листа са малки, ланцетни или линейни, приседнали и целокрайни. Влагалищата са тръбести и кафяви. Цветовете са розови до розовочервени, събрани на върха на стъблото в класовидни съцветия. Тичинките са 8. Плодът е тръбесто кафяво орехче. Растението цъфти през май - август. Расте из ливадите и покрай горите в по-високите планински места из цяла България. 

За медицински цели се събират коренищата на растението. Коренището се вади наесен през септември - октомври след узряването на семената или ранна пролет в началото на вегетацията. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 60°С. Изсушените коренища са тъмно-червеникави или черни отвън и розово-кафеникави отвътре, без миризма и с тръпчиво нагарчащ вкус. 

Билката има противовъзпалително, запичащо и дезинфекционно действие. Употребява се при диария, стомашни, чревни и маточни кръвоизливи, стомашни и чревни болки. Външно - за промивки при бяло течение, за компреси при рани и екземи, за жабурене с цел укрепване на венците и разклатени зъби.